Self-care | Задушавам се!
Един доста често срещан проблем
Техника за справяне с това състояние
Слушай статията:
Един изключително често срещан симптом е затрудненото дишане. Все по-често чувам: "чувствам, че не мога да дишам", "чувствам, че не мога да си поема въздух", "усещам тежест в гърдите" и т.н. Общото между тези усещания е причината за тях.
Реални и нереални симптоми
"Задушавам се" реален симптом ли е?
Но преди да преминем към причината за тези усещания, бих искала да разделим симптомите на реални и нереални. Реалните симптоми предизвикват физиологична реакция. Например, ако усещаме сърцебиене, нашият пулс се ускорява и кръвното налягане се покачва. Ако усещаме дискомфорт в стомаха, това предизвиква гадене и позиви за уриниране. Всичко това са реални симптоми.
Има и нереални. Нереалните симптоми не предизвикват физиологична реакция. Те нямат физиологично отражение, а само усещане за такова. Речевият маркер на нереалните симптоми е: "имам чувството, че...".Нереалният симптом е погрешен мисловен импулс на нашия мозък.
"чувствам, че се задушавам"
"чувствам, че не мога да дишам"
"чувствам, че не мога да си поема въздух"
Причина за нереалните симптоми
Много страшни усещания, които всъщност са напълно безобидни. Причината за тези нереални симптоми е отделянето на адреналин в тялото. В тялото ни се отделя адреналин, когато е задействана програмата "борба или бягство". Програма, която е от изключително значение за нашето оцеляване. Но тя не се задейства само в случай на реална опасност.
За да разбереш добре кога тялото изпълнява програмата "борба или бягство" без да е застрашено физическото съществуване, бих искала да си припомниш една типична ситуация от ученическите ти години. Спомни си нормативите, които трябваше всеки един от нас да покрие. Тичахме определено разстояние и целта беше да го изтичаме за възможно най-кратко време. Спомни си усещането преди финала.
Спомни си прилива на адреналин точно преди финалната права. Как това усещане те караше да тичаш все по-бързо и по-бързо...
Стигаш финала, нормативът е покрит.
Какво усещаше в тялото си?
Силно ускорен пулс, разтреперени крайници, налягане в главата, бучене в ушите и още нещо много типично - недостиг на въздух. Честото и плитко дишане. Всички тези физиологични реакции се дължат на прилива на адреналин, който вече е бил усвоен правилно от тялото ни, т.е. адреналинът е използван по предназначение и симптомът е предизвикал физиологичен отговор.
Какво се случва, ако в тялото е отделен адреналин, който не се усвоил от организма
Ако в организма се отдели адреналин, който не задейства програмата "борба или бягство", тогава мозъкът кара тялото да преживява ситуация от този тип, без значение дали има реална такава, или не. Мозъкът настройва тялото да се държи така все едно се бие или бяга. Следователно то започва да дава и типичните за тази програма физиологични отговори. Сред които е забързаното и плитко дишане, нуждата от повече въздух, което ни кара да дишаме през устата, за да увеличим притока на въздух, и въпреки това отново имаме усещането, че имаме недостиг.
В ситуация, когато мозъкът разпознае сигнал, който според него трябва да задейства програмата "борба или бягство", той проиграва програмата в тялото. За мозъка няма никакво значение дали този сигнал е за реална ситуация на заплаха, или на нереална. Ако ситуацията е реална, е ясно, че това е адекватна реакция на мозъка. Но ако такава ситуация няма, то мозъкът е излъгал тялото. Затова този симптом е нереален.
Как да се справим с този нереален симптом?
За да се справим с тази ситуация трябва да включим ума. Умът трябва да даде отговор на въпроса: "Какво се случва?". Той дава логичното обяснение на нашето поведение. Ако в ситуацията, в която мозъкът е решил, че е необходимо да включи програма "борба или бягство", умът трябва да намери сюжет, който да обясни това поведение. В случай, че сюжет липсва, то тогава този симптом е симптом за фалшив мозъчен сигнал. Мозъкът е започнал да фантазира, за да обоснове поведението на тялото. Мозъкът трябва винаги да е прав. И затова започват мисли от типа:
"Задушавам се!"
Дали това е изобщо възможно?
Напълно невъзможно е това да се окаже истина и реално да се задушим. Ако това твърдение ти звучи налудничаво. Можеш да опиташ. Опитай умишлено да се задушиш. Давай!
Опита, нали? Не се получава...
Опитвайки да се задушиш умишлено, умът ти дава сигнал, създава сюжет за твоя мозък. Този сигнал спира фантазиите, който е творил преди опита ти да се задушиш.
Техника за справяне
В случай на паника, която е породена от мисълта: "чувствам, че се задушавам" / "не мога да дишам" / "не ми достига въздух", е добре да спреш съзнателно притока на кислород. Задръж дъха си за малко, спри притока на кислород за максимално време, докато умът прекъсне това, т.е. докато си поемеш въздух импулсивно. Задушаването е невъзможно, защото импулсът за живот е много мощен. Той ще възстанови твоето дишане веднага щом ситуацията започне да става опасна. След като импулсът възстанови твоето дишане, направи няколко (минимум едно) дълбоки и бавни коремни вдишвания. Гарантирам ти, че ще ти олекне.
Ако този проблем ти е познат и темата ти е интересна, остави коментар след статията, за да задълбоча повече темата. Не забравяй да се абонираш, за да не пропуснеш нищо интересно.
Благодаря ти за отделеното време!
Comments