Деструктивните мисловни програми: вирусите в ума

Мисловните програми (вирусите), които те разрушават

Слушай статията:

Знаеш ли, че в ума на всеки един от нас има стотици малки и големи негативни, деструктивни мисловни програми? Те са инсталирани в нашите умове и атакуват мисленето ни подобно на компютърен вирус. Днес ще разгледаме точно това:

как са се появили тези програми;
как влияяят те на живота ни;
как да се справим с тях.

В статията "Как да управляваш живота си, а не да си жертва на съдбата си" разгледахме работата на ума на автопилот. За съжаление, в реалността 95% от хората функционират на автопилот. Процентът може да е дори и по-висок. Причината е, че никой никъде не ни учи как да контролираме ума си и са много малко тези, които овладяват това умение самостоятелно.

Опасността наречена автопилот

Автопилотът е чудесен за оцеляване. И ако искаш нещо повече от това, е необходимо да прекараш живота си в удовлетворение и щастие, а автопилотът това не може да ти го осигури.

В режима на автопилот нито осъзнаваме своите мисли, нито работим с тях. Просто оставяме мозъка си да функционира самостоятелно, без управление и намеса от наша страна. И вече обяснихме, че когато не управляваме своя мозък съзнателно, той се самоуправлява на базата на асоциации.

Мозъкът сравнява непрекъснато. Ако текущата ситуация прилича на някоя минала, мозъкът веднага поставя етикет: "това го знам". И в този момент той вече реагира по същия начин, както когато е преживял подобна ситуация за първи път. И за да оцени ситуацията, той използва същата нагласа, както преди.

tsvetysnotes-blogpost-banner-kak-da-kontrolirash-svoia-mozyk

Програмите в съзнанието ни

Чувството, предизвикано от дадена мисъл, определя дали тази мисъл стартира положителна, негативна или неутрална програма.

Мислите, които предизвикват у нас приятни чувства, се наричат позитивни (конструктивни) мисловни програми;
Мислите, които не предизвикват никакви чувства у нас, се наричат неутрални мисловни програми;
Мислите, които носят неприятни чувства, се наричат негативни (деструктивни) мисловни програми (модели).

Как се инсталират деструктивните мисловни програми?

Нито една мисъл не е положителна или отрицателна сама по себе си. Тя придобива положителен или отрицателен знак от нашата нагласа. За един мисълта "той не ме харесва" може да предизвика негативни емоции и следователно да включи деструктивен мисловен и поведенчески модел. Но за друг мисълта "той не ме харесва" може да бъде напълно неутрална и да не предизвика деструктвен мисловен модел. Една и съща мисъл може да бъде както положителна, така и отрицателна, така и неутрална. Сама по себе си тя не носи смисъл. Смисълът се предава от отделния човек.

Деструктивните мисли предизвикват у нас негативни емоции и задействат деструктивни или защитни поведенчески модели.

Кога възникват деструктивните мисловни програми?

Всички програми в съзнанието ни се създават през първите около 16 години от живота. До около 7 годишна възраст мозъкът работи в състояние на транс и буквално попива всички програми около себе си.

Нека опишем това с пример от живота:

Ти си на шест години. Баща ти се прибира от работа привечер. Изражението на лицето му издава негативно настроение, той дори не поздравява, а ти го чакаше с нетърпение да се прибере, за да си поиграете. Ти го подканяш да дойде да си поиграете, но той само махва с ръка.

В този момент е много вероятно да се почувстваш силно наранен. В главата ти ще нахлуят мисли като: "той е лош с мен", "той не иска да играе с мен", "той не ми обръща внимание", " не заслужавам това". И в същото време е възможно да проявиш съчувствие към баща си и през главата ти да минат други мисли: "горкият човек, има много работа", "бих искал/а да му помогна някак".

По какъв начин ще мислим като деца в подобна ситуация зависи от гените, личността, възпитанието и мисловните модели, които срещаме вкъщи и във взаимоотношенията си с други ролеви модели. Изключително е важно как ще оценим тази ситуация, когато сме деца, защото по този начин ще я оценяваме до края на живота си.

Ако в този момент изпитаме неприятни чувства - тъга, яд, разочарование, ще се създаде връзка между тези мисли и чувства. Създава се негативната програма, че когато "някой е лош с мен", това ме кара да се чувствам зле.

Но ако се чувствам неутрално в този момент, в мозъка ми не възникват никакви негативни програми и няма да имаме нищо против подобно поведение, проявено от хората, за напред.

Срок на действие на програмите

Програмите действат през целия ни живот.

Продължаваме с примера - животът си тече. Вече си на четиридесет години. Отиваш сутринта на работа и един от колегите ти започва да се държи с теб грубо без причина. Гледа те сърдито, не говори с теб, а когато го попиташ нещо, просто ти се сопва.

Мозъкът ти в режим на автопилот, т.е. ти не можеш да управляваш съзнателно мислите в този момент, асоциативно оценява ситуацията. И я приравнява на миналата ситуация, когато баща ти се е държал студено с теб. На база на тази оценка се появяват и същите мисли, както тогава.

Основната мисъл е: "той е лош към мен". Тя включва негативната програма и започваш да изпитваш същите чувства. Започваш да се ядосваш и обиждаш на своя колега, както когато го правеше на своя баща, когато се държеше студено с теб.

Ако в детството си създадем определена мисловна програма в дадена ситуация, тази програма се активира всеки път, когато в живота ни възникне подобна ситуация и мозъкът ни асоциативно се свърже с миналата.

Имаме програми за всяка една сфера от живота. Чувстваме се недостатъчно красиви, добри, харесвани, нямаме достатъчно пари, изпитваме лоши чувства към себе си. Всичко това е резултат от нашите мисли, които много често не осъзнаваме.

Тези мисловни деструктувни програми действат в живота ни до момента, в който не променим начина си на мислене.

Произход на програмите

Много често, когато хората осъзнаят, че имат множество негативни програми "инсталирани" в мозъка, започват да обвиняват своите родители. Много е лесно и удобно да им се препише всяка една негативна и деструктивна мисловна програма.

В действителност всеки развива различни негативни програми по време на своето детство и юношество. Братята и сестрите, отгледани от едни и същи родители, имат индивидуални мисловни програми.

Мисловните и поведенчески програми идват от нашите родители, възпитатели и други значими за нас възрастни, участвали активно в живота ни през първите десет години от него.

Не можем обаче да виним никого, особено нашите родители, за програмите, които имаме. Примерите с деца, отгледани от едни и същи родители ясно показват, че не става дума за това какво са направили или как са се държали родителите, а как даденото дете е оценило и възприело дадената ситуация. Дори и еднояйчните близнаци нямат еднакви негативни програми.

Целта не е да се намери виновник, който да е причина за негативните програми, а да се изгради умение да се обработват тези мисли и програми, за да се освободим от тяхното влияние.

Как да премахнеш негативните програми?

Ако оставиш мозъка си да работи на автопилот, той сам ще прецени и реши каква програма да стартира в ума ти. Следователно ти няма да имаш никакъв контрол над това как се чувстваш. Затова една голяма част от хората са нещастни, тъжни и нацупени през по-голямата част от времето. Въртят се в кръг и решават едни и същи проблеми отново и отново. Те не осъзнават, че в главите им работи поредица от негативни програми. И че тези програми могат да бъдат обработени и изтрити.

Върни си контрола над ума

Обикновено има две нива, на които можем да работим със своите мисли:

1/ с каква мисъл свързваме дадената ситуация и как я тълкуваме;

2/ каква неприятна емоция, свързваме с дадената мисъл.

Промяната на начина на интерпретация на дадена ситуация е възможна само когато мозъкът бъде изведен от режим на автопилот. След като се осъзнаят мислите и се наблюдава отстрани мисловния процес, можем да започнем с промените.

Ако сложим на някого етикета "отвратителен", мозъкът е склонен да го оцени със същата мисъл и да задвижи същото поведение така, както го е правил към бащата, който също е получил етикета "отвратителен".

Ако изведа това на съзнателно ниво, мога да кажа: "така съм го мислила в детството, тогава съм го оценила, че той е лош към мен. Колегата ми обаче не ми се сърди. Просто не му е ден. Ще се опитам да направя нещо за него. Ако ме отхвърли, ще му дам пространството, от което се нуждае. И няма да приемам поведението му лично."

Често обаче се случва така, че дори и да започнем да мислим по различен начин за текущата ситуаци, ние продължаваме да изпитваме неприятни чувства. Това е така, защото нашите програми са по-силни от нашата воля. Можем да ревнуваме, въпреки че рационално знаем, че няма повод за ревност. Също така можем да бъдем зависими, въпреки, че рационално сме взели решение, че ще сложим край на това пристрастяване.

Затова е необходимо да се прекъсне връзката между дадената мисъл и лошото чувство. Да се освободи мисълта от отрицателен заряд. Докато не успеем да направим това, ще изживяваме тази проблемна ситуация отново и отново.