Един от най-плашещите телесни симптоми. И защо рядко означава това, от което се страхуваме.
Сърцебиенето е симптом, който много често плаши хората до степен на паника.
„Сърцето ми бие прекалено силно.“, „Ще получа инфаркт.“ „Нещо не е наред със сърцето ми.“
Страхът обикновено не идва от самото усещане, а от мисълта какво може да означава то.
Реален или нереален симптом е сърцебиенето?
Да – усещането е реално. Но в огромен процент от случаите причината не е опасна. Реален симптом означава, че има физиологична реакция: ускорен пулс, по-силни сърдечни удари, повишено кръвно налягане. Нереален симптом означава, че тази нормална реакция се интерпретира като заплаха.
Каква е истинската причина?
Най-често – адреналин. Когато мозъкът задейства програмата „борба или бягство“, сърцето:
· започва да бие по-бързо
· изпомпва повече кръв
· подготвя тялото за действие
Това е нормална, здрава реакция. Проблемът възниква, когато няма реална опасност, но адреналинът вече е отделен. Тялото е в готовност. Умът започва да търси обяснение. И се появява мисълта: „Сърцето ми ще спре.“
Възможно ли е това реално да се случи?
Не. Сърцето не спира от ускорен пулс при тревожност. Инфарктът не започва по този начин. Сърцето е изключително устойчив орган. Това, което усещаш, е силата и ритъмът, не опасност.
Защо умът ни толкова лесно вярва в най-лошото?
Това е древен защитен механизъм,който сега работи срещу нас. Мозъкът ни е „хипер-настроен“ да открива заплахи. Когато усети необичайно телесно усещане (като силно сърцебиене), неговата първа, автоматична задача е да го оцени като възможна опасност. Това е бърза, подсъзнателна реакция, целяща да ни спаси. Проблемът е, че в съвременния свят тази система се задейства прекалено често от стрес или тревожност, а не от реални хищници. Така нормалната телесна подготовка се превръща в източник на допълнителен ужас.
Как да се справиш със сърцебиенето?
В момента на силно сърцебиене:
- Постави ръка на гърдите си. Това е жестов на връзка, не на проверка. Усети ритъма, без да го съдиш.
- Назови случващото се: „Това е адреналин“. Това разцепва автоматичната връзка между усещането и мисълта за катастрофа. Когато назовеш „врага“, той губи част от силата си.
- Направи бавно издишване, по-дълго от вдишването. Например, вдишай за 4 секунди, издишай за 6 или 8. Удълженото издишване е пряк сигнал за нервната система, че опасността е минала и тя може да се успокои.
- Насочи вниманието си към стъпалата и опората. Постави краката здраво на земята и усети опората.
- Запитай се: „Къде докосвам земята в този момент?“ Това те изважда от цикъла на наблюдение на сърцето и те заземява в настоящия момент.
Колкото по-малко следиш пулса си, толкова по-бързо той се нормализира. Наблюдението само подхранва тревожния цикъл.
Сърцето не е враг, а прекалено ревнив защитник
Представи си сърцето като предан пазач на крепостта, която е тялото ти. При най-малък шум или неясна сянка (която е твоята тревожна мисъл), той се изправя на пост и започва да барабаня силно, за да предупреди всички. Барабанен бой не е знак, че стените рухват. Това е знак, че пазачът е буден и изпълнява задължението си прекалено усърдно.
Ако това преживяване ти е познато, знай, че не си сам/а.
Тялото не те предава – то реагира на тревожност. И с практиката на разпознаване и пренасочване на вниманието, можеш да научиш своя пазач, че не всяка сянка е враг, и че сигурността на крепостта е в ръцете ви и двамата.
