Понякога човек свиква да се справя сам дори когато му е трудно.

В практиката си често среща хора, които са свикнали да бъдат опора за другите.

Хора, които поемат много отговорност.

Рядко си позволяват да бъдат уязвими.

И дълго са се опитвали да се справят сами.

Понякога търсят облекчение.

Друг път – повече яснота за това, което преживяват.

А понякога просто усещат, че начинът, по който са се справяли досега, вече не им е достатъчен.

Коя съм аз?

Казвам се Цветелина Попова. Психолог и психотерапевт съм и работя с възрастни.

В работата си се срещам с различни човешки истории, но зад тях често откривам един и същ въпрос – как човек да разбере по-добре себе си и начина, по който преживява живота си.

Интересува ме не само какво се е случило с човека, а и начинът, по който той го преживява – как мисли за него, как говори за него и какво остава неизказано.

За мен терапевтичната работа започва именно там – в любопитството към онова, което на пръв поглед може да изглежда незначително, а всъщност разказва много за начина, по който човек живее със себе си и с другите.

Как работя

В психотерапията за мен е важно не само какво човек разказва, а и как преживява онова, за което говори.

Затова в работата си обръщам внимание на начина, по който човек мисли за себе си, на думите, които използва, на повтарящите се вътрешни изречения и на онова, което понякога остава трудно за назоваване.

„Трябва.“
„Не мога.“
„Пак прекалявам.“
„Няма място за мен.“

Подобни изречения често изглеждат като обикновен начин на говорене. Но понякога зад тях се разкрива начинът, по който човек е свикнал да преживява себе си, отношенията си и света около него.

Не търся в тях „правилното обяснение“ и не анализирам човека отстрани. По-скоро ги изследваме заедно — какво означават за него, откъде идват и какво се случва, когато започне да ги чува по различен начин.

Работата ми съчетава разговор, наблюдение и постепенно разпознаване на модели, които невинаги са видими в началото. Понякога стигаме до тях през конкретна ситуация. Друг път — през чувство, телесно усещане, мисъл или дума, която се повтаря.

Не работя с готов сценарий, който трябва да бъде приложен към всеки човек. Терапевтичният процес се изгражда според човека, неговия ритъм и онова, което има значение за него в този момент.

 

Целта не е да започнеш да говориш „правилно“ за себе си.
А постепенно да започнеш да се чуваш по-ясно.

Защо го правя

Има нещо особено в момента, в който човек започне да вижда себе си по начин, по който не се е виждал досега.

Не защото някой му е дал правилния отговор.
И не защото изведнъж всичко е станало по-лесно.

А защото нещо, което дълго е било объркано, болезнено или просто неназовано, постепенно започва да придобива смисъл.

Именно тези моменти ме карат да избирам тази работа отново и отново.

Харесва ми любопитството към човека.
Към начина, по който мисли.
Към онова, което чувства, но трудно назовава.
Към историите, които разказва за себе си — и към онова, което понякога остава между думите.

Не вярвам, че ролята ми е да кажа на някого как трябва да живее живота си.

Вярвам, че мога да бъда до него достатъчно внимателно, докато започне да разпознава собствените си отговори, противоречия, граници и възможности.

За мен именно там е смисълът на тази професия.


Не да променям човека.
А да участвам в пространство, в което промяната му може да стане негова.

Професионален път

Начинът, по който работя днес, е резултат от различни професионални срещи, обучения и практически опит.

Основата ми е психологията, но през годините съм търсила различни перспективи към човешкото преживяване — към мисленето, поведението, езика, отношенията и начина, по който настъпва промяната.

Завършила съм магистратура по Приложна психология и съм преминала обучения в направления, сред които:

• Когнитивно-поведенческа терапия;
• Невро-лингвистично програмиране (НЛП);
• допълнителни обучения, свързани с човешкото поведение, личностното развитие и психичното благополучие.

Професионалният ми опит включва и работа в корпоративна среда и консултиране на лидери и екипи. Тази част от професионалния ми път ми ми даде възможност да наблюдавам човека и в друга среда — там, където отговорността, очакванията, отношенията и необходимостта постоянно да се справя често се преплитат.

Днес работя с възрастни в индивидуална психотерапия — с лични кризи, тревожност, трудности във взаимоотношенията и различни периоди на вътрешна промяна.

Не възприемам професионалното развитие като нещо, което приключва с диплома или сертификат. Продължавам да уча, да надграждам и да преосмислям работата си, защото за мен добрата терапевтична практика изисква не само опит, но и постоянна професионална рефлексия.


По-долу можеш да разгледаш част от обученията и сертификатите, които са част от професионалния ми път.

В крайна сметка дипломите и обученията са част от пътя. 

Но психотерапията започва в срещата между двама души.

Ако усещаш, че начинът, по който работя, е близък до това, което търсиш, можем да започнем с един разговор.

Запиши
час