Как да действаме при криза
За съжаление, в живота понякога се сблъскваме с тежки стресови и кризисни ситуации. Непрекъснатото бързане, напрежението и натрупаният стрес са до голяма степен предпоставка за това. Кризисните ситуации обикновено са следствие от катастрофи, инциденти, разрушения, смърт или друга сериозна заплаха за човешкия живот.
В подобни извънредни обстоятелства няма време за консултация с психолог или за задълбочена терапия, които биха дали резултат в по-късен етап. По време на криза имаме нужда от бързи, ясни и конкретни действия, насочени към оказване на първа психологическа помощ.
Първата психологическа помощ не цели да „поправи“ преживяното, нито да реши проблема в дълбочина. Нейната основна цел е стабилизация – да помогне на човека да премине през острия момент с минимални допълнителни щети.
В тази статия ще разгледаме алгоритъм за оказване на първа психологическа помощ, който може да бъде приложен както от психолог, така и от всеки човек, който се намира наблизо и има базова яснота как да реагира.
Алгоритъм за оказване на първа психологическа помощ
1. Възстанови собственото си емоционално равновесие
Контролът върху собствените емоции е ключово умение. Само ако ти си в относително стабилно състояние, можеш да бъдеш опора за друг човек в спешна ситуация.
Не е нужно да правиш всичко перфектно. Най-важното е присъствието, спокойствието и способността ти да не се паникьосаш заедно с пострадалия.
2. Погрижи се за личната безопасност
Погрижи се както за своята безопасност, така и за безопасността на човека, на когото искаш да помогнеш. По възможност намери най-тихото и спокойно място.
3. Представи се и заяви намерението си да помогнеш
Привлечи вниманието на човека към себе си:
- „Виждаш ли ме?“
- „Чуваш ли ме?“
- „Разбираш ли ме?“
При силен стрес често се наблюдава т.нар. ефект на тунелно зрение – човек възприема единствено плашещата картина или детайли от нея. Твоята задача е да започнеш разширяване на възприятието.
4. Говори бавно, спокойно и ясно
Използвай прости думи и кратки изречения. Светът на този човек току-що се е сринал пред очите му. В този момент той има нужда не от обяснения, а от усещане за стабилност и човешко присъствие.
5. Създай диалог
Попитай човека за името му.
След това задай въпроси, които възстановяват житейския поток:
- „Къде отиваше?“
- „Къде беше преди инцидента?“
- „Къде можеш да отидеш сега?“
- „Можеш ли да се обадиш на някого?“
Кризата разделя живота на „преди“ и „след“. Диалогът помага на психиката постепенно да възстанови усещането за непрекъснатост.
6. Не включвай емоции и клишета
Избягвай думи и изрази като: катастрофа, трагедия, паника, ужас.
Не използвай фрази от типа:
- „Всичко ще бъде наред.“
- „Спокойно.“
- „Не се тревожи.“
Те често карат човека да се почувства неразбран и сам в преживяването си.
7. Повтаряй и отразявай казаното
Например:
„Разбирам те. Прибираш се от работа и…“
Това показва, че човекът е чут и че не е сам в ситуацията.
8. Върни усещането за контрол
Помоли човека да извърши конкретно действие:
- да опише мястото;
- да преброи сгради или хора;
- да прочете текст от табела или билборд;
- ако е възможно – да участва в помощта на други пострадали.
Това възстановява усещането за лична независимост и контрол над ситуацията.
9. Нормализирай реакциите
Обясни ясно и спокойно:
„Страхът, объркването и напрежението, които изпитваш, са напълно нормални реакции предвид случилото се.“
Важно е човекът да разбере, че тялото и психиката му не го предават, а реагират по начин, заложен в тях за оцеляване.
10. Специфични реакции – специфични действия
- При плач:
Не прекъсвай. Можеш да хванеш човека за ръка или да го прегърнеш, ако ситуацията го позволява. Ако плачът продължи – предложи вода и го насърчи да диша заедно с теб.
- При истерия:
Не спори и не се засягай от обиди или заплахи. Опитай се да изведеш човека от тълпата и да го преместиш на по-тихо и безопасно място.
- При ступор:
Опитай да го изведеш от състоянието чрез промяна на тона на гласа, движение пред лицето, леко плесване по крайниците (осезаемо, но не болезнено), ако другите методи не дават резултат.
Последен етап: търсене на ресурс
След като острият момент започне да отшумява, започни разговор за следващите стъпки:
- „На кого можем да се обадим?“
- „Къде да отидем?“
- „Как мога да ти помогна сега?“
След криза е нормално човекът да изпитва умора, празнота или объркване. Това също е част от реакцията на нервната система и не означава слабост.
Ако си специалист, можеш да предложиш последваща среща. Ако не си – насочи човека към професионална помощ или подходяща организация.
В повечето кризисни ситуации най-лечебното не е техниката, а усещането, че някой е до теб и не се паникьосва вместо теб.
Силно се надявам да нямате нужда от това ръководство. Но е важно да бъдем подготвени – за да можем да бъдем опора, когато животът изисква от нас спокойствие, яснота и човечност.
Пазете се и бъдете здрави.
