Picture of Цвети

Цвети

Психолог | НЛП психотерапевт

Създай рожден ден по свой образ | Mental Health

Рожденият ден често се превръща в изпитание, вместо в празник – сцена за социални очаквания, сравнение и срам. Как да си върнем деня, да излезем от ролята и да създадем празник, който е в синхрон с нашата истинска емоция, а не с чуждите представи.

Как да си върнем празника, когато социалните очаквания ни отдалечават от себе си

 
 
 

В деня, в който по презумпция трябва да сме най-щастливи, ние броим провали. Броим неподарените балоните, недописаните поздрави, неизказаните пожелания. И така рожденият ни ден не е празник. Той се превръща в годишен одит на нашата социална неадекватност. 

 

Имаше години, когато рождените ми дни бяха източник на напрежение, а не на радост. Денят, който беше най-специален за мен, се превръщаше в тих кошмар. Кошмар, създаден от неизпълнените очаквания, създали едно добре прикрито разочарование. И така беше, докато не разбрах, че проблемът не е в празника, а в това, което очаквах от него. 

 

 

 

Когато празникът стане изпитание – социалният срам

 

Рожденият ден е сцена, на която неволно се изкачваш. Аплодисментите стават мярка за социалната ти стойност. А всеки пропуснат поздрав е като незапълнено място в залата. То крещи и е срамно.

 

“Защо никой не пише в профила ми във Facebook?”, “Защо този приятел ме забрави, а онзи се обади единствено от задължение?”

 

Това не са обикновени въпроси. Това са съдебни обвинения към себе си.

 

С появата на социалните мрежи този натиск се засили още повече. Сега не просто трябва да организираш перфектно парти, но трябва и порядъчно да го документираш – снимки с искрящи очи, поздрави от множество приятели, истории, достойни за филм…

 

Веднъж един от хората, с който работя, ми сподели: “Прекарах един прекрасен рожден ден в тесен приятелски кръг. Празнувах само с двама мои приятели. Беше много яко. Но когато видях снимките на бившата ми от нейния рожден ден… имаше голямо парти… тогава се почувствах все едно моят празник не е бил … достатъчно стойностен!”.

 

 

 

Когато празникът стане задължение  – тежестта на традицията

 

От деца ни учат, че рождените дни се празнуват по определен начин – с шумни големи партита, подаръци, ритуали. Семейни традиции, социални очаквания и подобаващи снимки за социалните мрежи създават идеализирания образ на “перфектния” рожден ден. Отвсякъде чуваме реплики от сорта: “Не е истински рожден ден, ако няма торта със свещи”, “Трябва да поканиш всички роднини, за да не се обидят”…  Всички тези непоискани съвети създават невидима тежест – усещането, че празникът не е мой, а принадлежи на всички останали.

 

 

 

Илюзиите на рождените дни

 

През деня, в който сме се родили, мозъкът ни играе много мръсни игрички. Ето някои от най-емблематичните му трикове:

 

1/ Липсата на поздрави, или на определен поздрав, се превръща в лично отхвърляне. Мозъкът не разпознава забравяне, а разпознава пренебрежение. НЕ вижда заетост, а вижда безразличие.

 

2/ Сравнява вътрешната сивота с подбраната и добре позиционирана яркост на другите в социалните мрежи. Тези, които празнуват “перфектно”, не са по-щастливи, просто са по-добри в сценичното изкуство на социалния живот.

 

3/ Вярването, че трябва да се чувстваме “специални” и се срамуваме, когато не усетим това “специално” нещо. Срамът идва от това, че не си щастлив в деня, когато задължително трябва да си.

 

 

 

Сблъсъкът между двата архетипа

 

В този ден се сблъскват два архетипа:

 

Архетипът на празника. Той върви със своите балони, подаръци, усмивки и колективно веселие. И архетипът на Самотния. Това е този, който стои отвътре и гледа как всичко, което се случва резонира с неговото вътрешно преживяване. Битката между тези два архетипа е изтощителна. И в 99%  от случаите, този, който губи битката, е самотният. Празникът има силен съюзник на своя страна и това е обществото.

 

 

 

Как да си върнем собствения рожден ден?

 

Изход има винаги. Той обаче не е в стратегията да се престориш на щастлив. Изходът е в това да си върнеш деня. Как да постигнеш това?

 

1/ Премахни оценката

 

Спри да броиш поздравите. Всеки поздрав е жест, а не оценка на твоята личност. Броейки поздравите не постигаш нищо друго, освен да си причиняваш болка. 

 

2/ Позволи си да не празнуваш

 

Ако не ти се празнува, не го прави. Това не е поражение. Това е избор. Автентичността винаги е по-здравословният избор от изтощителното изпълнение на социални роли. 

 

3/ Създай си собствен микро-ритуал

 

Какво можеш да направиш САМО за себе си днес? Нещо, което отговаря на твоите очаквания, а не на очакванията на другите.

 

 

 

Как да си създадеш свой личен ритуал?

 

Ако голямото семейно парти те изтощава, предложи алтернатива. Може да бъде заменено от събиране в ресторант в малък приятелски или семеен кръг. Може да се замени от отделно посещение при различните роднини. Начинът няма значение. Важно е да предадеш посланието честно и ясно: „Обичам ви, но този начин на празнуване, който очаквате не ми подхожда“.

 

Личните ритуали могат да са всевъзможни. Един ходи на самотна разходка в планината, друг всяка година си купува нещо значимо, което наистина желае. Трети прекарва целия ден в СПА център. Всеки сам преценява, важното е ритуалът да има стойност за самия него.

 

Възможен е и миксиран вариант. Съчетание от личното и традиционното. Може да предприемеш кратко семейно посещение и  след това да се посветиш на себе си. Възможно е, да празнуваш един ден с роднините, а на самия рожден ден да бъдеш изцяло на разположение на самия себе си.

 

Недоволството срещу рождения ден може би не е проблем, то е симптом. Симптом, че сме се отдалечили от себе си в името на социалните норми. Да не обичаш рождения си ден може да е първата крачка към това да си го върнеш. Но вече той ще се случва при твоите условия. Без да броиш балоните и поздравите. Без да се сравняваш с никого. Просто да бъдеш. Да бъдеш в твоя ден. С твоята, каквато и да е, истинска емоция.

 

Единственото нещо, което наистина заслужаваш в този ден, е да си дадеш правото да го преживееш точно както го разбираш и усещаш. Не е задължително да избереш един вариант и да го следваш неотлъчно. Важното е, изборът да е твой и да е в синхрон с това, което наистина искаш в този конкретен период от своя живот.

 

Може би и ти не обичаш рождения си ден. Но това може да се промени. Започни с един простичък въпрос: „Ако нямаше никакви очаквания от другите, как бих искал/а да прекарам този ден?“. Отговорът на този въпрос е първата стъпка към създаването на един истински и автентичен празник.

Сподели статията:

Ако тази статия е породила мисъл, въпрос или реакция, можеш да ги оставиш тук. Ако не – това също е напълно ок.

Коментарите не заместват професионална помощ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Запиши
час