Какво е генерализирано тревожно разстройство? | Симптоми | Терапия
Хората с генерализирано тревожно разстройство изпитват постоянна, неконтролируема тревога (дори когато няма реална опасност) до степен, която възпрепятства ежедневното функциониране. Генерализираното тревожно разстройство често остава неразпознато, защото тревогата се възприема като „част от характера“ или нормална реакция на живота.
Тревожността е завладяла ежедневието ти и ти пречи да функционираш по нормалния за теб начин. Мислите ти са насочени почти постоянно към това какво може да се обърка, към нещо лошо, което може да се случи във всеки един момент. Напрежение ти създава почти всичко – от работата до взаимоотношенията. Животът ни е такъв, че често сме изложени на стрес, който ни прави по-тревожни и притеснени, но когато всичко излезе извън контрол и започне да пречи на пълноценния живот, най-вероятно става въпрос за генерализирано тревожно разстройство.
Генерализираното тревожно разстройство се характеризира с прекомерно притеснение и тревожност, свързани с различни ситуации или събития от ежедневието. Тревожността става проблем, когато човек се измъчва от тревоги почти всеки ден в продължение на 6 месеца или по-дълго. Състоянието е сравнително често срещано и засяга около 3% от населението. По-податливи са жените – според наблюденията жените са по-предразположени да развият генерализирано тревожно разстройство от мъжете. Най-често започва в детска и юношеска възраст, но може да започне във всяка възраст.
Обектът или ситуацията, които предизвикват тревожност, може да са повече от един/една и да се променят във времето. Притесненията често са свързани с работни и/или семейни задължения, здраве, безопасност, пари и др. Състоянието се характеризира с променливост – може да стане хронично и да се влошава при по-силен от обичайния стрес. Понякога хората, които страдат от генерализирано тревожно разстройство, преживяват и социална фобия, депресия и панически атаки.
Понякога човек развива прекален перфекционизъм или стремеж да планира и контролира събитията. Физическите и психологическите симптоми подлагат на изпитание социалните отношения, работата и ежедневието; водят до ниска увереност и изолация.
Тревогите често са свързани със:
- семейството;
- училището;
- социални и здравни теми;
- конкретни събития и др.
Страдащите от генерализирано тревожно разстройство изпитват тревожност почти всеки ден. На мястото на всяка тревога, която отшуми, се появява нова. Надценяват вероятността да се случи нещо лошо или опасно и предсказват най-лошия сценарий с най-тежките последствия.
Симптоми на генерализирано тревожно разстройство
Състояние на постоянна тревога;
- Невъзможност да се отпуснеш или да се насладиш на момента;
- Мускулно стягане и напрежение, болки в тялото;
- Избягване на стресови ситуации;
- Трудност да се концентрираш;
- Постоянно чувство на несигурност;
- Необходимост да знаеш какво ще се случи и как ще се случи;
- Постоянно чувство на страх;
- Чувство за преумора и избягване на неща/ситуации заради това;
- Натрапчиви мисли за неща и ситуации, които те карат да се притесняваш – дори когато се опитваш да ги спреш;
- Усещане, че не можеш да контролираш емоциите си и притесненията си;
- Предъвкване на бъдещи планове с възможно най-лоши последствия и постоянно очакване на най-лошото;
- Възприемане на ситуации и събития като заплашителни, дори когато не са такива;
- Нерешителност и страх да не вземеш „грешно“ решение.
Физически симптоми
- Умора;
- Проблеми със съня;
- Мускулно напрежение или мускулни болки;
- Треперене, усещане за потрепване;
- Нервност или лесно стряскане;
- Изпотяване;
- Гадене, диария или синдром на раздразненото черво.
Лечение на генерализирано тревожно разстройство
Симптомите при генерализираното тревожно разстройство са неприятни и често водят до ограничения в ежедневието. Понякога човек започва да вярва, че никога повече няма да живее пълноценно както преди. Но това е заблуда – генерализираното тревожно разстройство е лечимо.
В повечето случаи лечението е чрез психотерапия, понякога чрез медикаменти, а има и случаи, когато включва и двете. Практиката показва, че психотерапията дава по-ефективни и по-дългосрочни резултати, тъй като медикаментите обикновено потискат симптомите, без да се работи в дълбочина върху мисловните модели, емоциите и уменията за справяне. Недостатъкът на психотерапията е, че изисква повече време. Но независимо от метода, който ще предпочетеш, важно условие е да участваш активно в процеса и да проявяваш търпение към себе си.
Ако искаш да се върнеш към спокойствието и да получиш друг поглед към ситуациите, които те стресират и притесняват, ще се радвам да те подкрепя в този процес! Когато сте на разстояние, чудесна работа вършат консултациите онлайн. Всички ние се нуждаем от малко помощ и подкрепа, за да продължим напред. За щастие аз съм тук, за да ти помогна. За връзка с мен може да ми пишеш на имейл: tsvet.popova@gmail.com. А час можеш да си запишеш като използваш бутона в ляво.
