Психосоматика – връзката между психиката и тялото
Психосоматиката не е „измислица“ и не е нещо, което се използва само с отрицателен знак. Връзката между психиката и тялото е неоспорима: всяка емоция има своите психологични и физиологични прояви. Страхът, вината, гневът, тъгата и радостта предизвикват реакции в организма – промени в дишането и пулса, напрежение и мускулни спазми, хормонални реакции, промяна в съня и апетита.
Когато обаче емоционалният стрес е интензивен или продължителен, тялото може да започне да „говори“ чрез симптоми. Психосоматичните разстройства и симптоми често се появяват като резултат от взаимодействието между психични и физически фактори. Понякога има болка и дискомфорт, но медицинските изследвания не откриват ясна органична причина – или пък установеното телесно състояние не обяснява напълно силата и постоянството на оплакванията.
В този смисъл психосоматичният симптом може да бъде аларма: чрез хронична болка, напрежение или повтарящи се оплаквания тялото сигнализира, че има неразрешен психологичен конфликт, натрупани емоции или начин на живот, който не съответства на вътрешните ни нужди.
Важно уточнение: психосоматичен симптом не означава „не е истински“. Напротив – симптомът е реален. Разликата е в това, че причината и поддържащите механизми често са свързани със стрес, тревожност, потиснати емоции, травматични преживявания, вътрешни конфликти или хронично напрежение.
Как се „ражда“ психосоматичният симптом
Когато интензивните емоции не намират изява – чрез разговор, споделяне, плач, освобождаване на гняв по здравословен начин, движение, промяна – те могат да се натрупват в тялото. Много често конфликтите, страхът, агресията или страданието се крият в несъзнаваното и човек дори не осъзнава колко разрушително му действат.
Всеки има различен „праг“ на натоварване. Когато човек достигне предела на своя емоционален и физически капацитет, започват да се проявяват симптомите. Този момент е индивидуален и специфичен за всеки.
Класически психосоматични заболявания (често срещани примери)
Психосоматиката се обсъжда във връзка с редица състояния, при които стресът може да има значима роля за отключване, обостряне или поддържане на симптомите:
- Атопичен дерматит
- Бронхиална астма
- Диабет тип 2
- Исхемична болест на сърцето
- Мигрена
- Ревматоиден артрит
- Синдром на раздразненото дебело черво
- Тензионно главоболие
- Хипертиреоидизъм
- Хипертония
- Язвен колит
Основни източници на емоционален стрес, които могат да отключат психосоматични симптоми
1) Вътрешен конфликт
Индивидът има силен и неразрешен вътрешен конфликт, който непрекъснато създава вътрешен дискомфорт. Например: искаме да спрем цигарите, защото осъзнаваме вредата, но зависимостта надделява. След това идват вина, самоупрек и напрежение.
2) Отрицателно вярване за себе си
Негативните вярвания често се формират още в детството – от думи, които сме чували от важни за нас хора: „Ти си глупав“, „не ставаш“, „нищо няма да излезе от теб“. Когато това се повтаря, детето започва да вярва в него и носи тази „истина“ като вътрешен глас и в живота си като възрастен.
3) „Чужд живот“ (живот без автентичност)
Когато човек се опитва да се впише в идеален образ, много далеч от истинското му Аз, започва да носи постоянни маски и да живее живот, който не отговаря на автентичността му. Това вътрешно разминаване често води до хроничен стрес и психосоматични оплаквания.
4) Самонаказание
Някои хора имат строги вътрешни правила. Когато ги „нарушат“, могат несъзнателно да се самонаказват – чрез отказ от удоволствие, чрез вина, или дори чрез симптом, който „спира“ човека и го поставя в режим на страдание.
5) Реакция към травматична ситуация
Загуба на близък, раздяла, уволнение, пенсиониране, преместване, инцидент – силната емоционална реакция към травматично събитие може да отключи или обостри симптоми.
6) Болезнени преживявания от миналото
Травматичните преживявания често се потискат. Но потискането не ги „изтрива“. Те остават в нас и създават постоянен емоционален фон. Пренебрегвани, симптомите могат да станат хронични и да се задълбочат.
7) Вторични ползи
Понякога симптомът носи „полза“ – дава оправдание да не поемем отговорност, да избегнем труден разговор, да не направим промяна, да получим грижа, която иначе не си позволяваме да поискаме. Това е несъзнателен механизъм – и е много човешки.
Какво е важно да запомниш
Психосоматичното разстройство е начин, по който психиката „прехвърля“ напрежението към тялото. Симптомите са сигнал, че има нужда от цялостно хармонизиране – на мисли, емоции, поведение, граници, отношения и начин на живот.
Ако се разпознаваш в това и усещаш, че симптомите ти пречат да живееш спокойно, работата със специалист може да помогне да откриеш какво стои под повърхността и да намериш по-здравословен начин за справяне.
