Picture of Цвети

Цвети

Психолог | НЛП психотерапевт

Това е моята територия! Това са моите лични граници! | Self-care

Когато личните граници са нарушени, плащаме с умора, гняв и тревожност. Как да разпознаеш сигналите и да започнеш да отстояваш своята територия.

…за личните граници и режимът на пропускане




За пореден път изслушваш своя токсичен приятел, който единствено се оплаква, но не предприема никакви действия, за да промени житейската си ситуация?


Оставаш до късно на работа за поредна вечер – не по собствено желание – въпреки че плановете ти за вечерта са били съвсем различни?


Близките ти правят планове за уикенда, без изобщо да се съобразят с това какво искаш ти?


Майка ти обещава от твое име, че ще тренираш с племенника на нейна приятелка?


Цяла седмица си мечтаеш, че през уикенда ще си починеш, а партньорът ти изненадващо организира парти у дома?


Замисляш ли се понякога над тези ситуации?


Не е ли прекалено лесно за другите да влизат в личното ти пространство?


И какво оставят след себе си във вътрешния ти свят?


Може би имаш нужда да укрепиш своите лични граници.




Какво представляват личните граници?


Личните граници са ни необходими така, както са необходими границите между държавите. Те не съществуват, за да изолират, а за да пазят. Да пазят нашата идентичност, нашето „аз“.


Всичко, което принадлежи на личната ни територия, е част от нас: нашите усещания, чувства, мисли, интереси, ценности и вярвания.


Когато личните ни граници са стабилни, ние се чувстваме спокойни и сигурни. Когато са нарушени – се появяват безпокойство, напрежение, раздразнителност и гняв.


Психологическите граници не са оградени с мрежа и нямат гранична бразда. Те не се виждат с просто око – нито нашите, нито тези на другите. Затова често биват прекрачвани, понякога несъзнателно.




Грубост или нарушаване на граници?


Ако непознат те докосне без разрешение или те настъпи, вероятно ще се почувстваш възмутен/а.


Същото се случва и когато колега подхвърли:


– „Какво е това, което си облякла?“
– „Тази рокля не ти отива.“


Това просто грубост ли е? Или е нарушаване на личните граници? Много често двете вървят ръка за ръка.




Индикатори за нарушени лични граници


Личните граници нямат гранична полиция. Никой отвън не следи за тяхното спазване.


Това е изцяло наша отговорност.


Как да разпознаем, че някой ги нарушава?

Като се вслушваме в собствените си усещания и емоции

.



Личните ти граници може да са нарушени, ако…


1. …чувстваш зависимост от друг човек


Постоянно се съобразяваш, страхуваш се да поемеш инициатива, вземаш решенията си през другия.




2. …повтаряш едни и същи болезнени сценарии


Поемаш прекомерни отговорности, „спасяваш“ другите, а накрая оставаш изтощен/а и недооценен/а.




3. …нямаш време за собствените си потребности


Винаги има някой по-важен, някой с по-голяма нужда от твоята.




4. …постоянно си недоволен/а от себе си


Не признаваш успехите си, омаловажаваш ресурсите си, живееш със страх, че ще разочароваш.




5. …не разбираш какво искаш


Желанията и целите ти се променят постоянно, компенсираш с пазаруване, храна или крайни решения.




Как да определиш и укрепиш личните си граници?


1. Опознай себе си


Започни с въпросите:
– Какво искам?
– Какво не искам?
– Какво ме напряга?
– Как се чувствам в присъствието на този човек?




2. Разпредели отговорностите


Ти си отговорен/на за себе си. Другите – за своите чувства и реакции. Не поемай отговорности, които не са твои, само за да „запазиш мира“.




3. Научи се да отказваш


Започни с малки „не“. Без дълги обяснения. Когато казваш НЕ на другия, казваш ДА на себе си.




4. Говори ясно за желанията си


Няма да стане от днес за утре. Но с времето хората ще започнат да усещат къде е границата.




5. Поеми отговорност за границите си


Не разчитай другите да се сетят, да разберат или да се съобразят. Те са заети със собствените си граници. И това е напълно ОК.




Опознай своята територия. Разбери нейните закони. И отстоявай тяхното спазване. Това е една от най-важните форми на self-care – и има директно отражение върху качеството ти на живот.

Сподели статията:

Ако тази статия е породила мисъл, въпрос или реакция, можеш да ги оставиш тук. Ако не – това също е напълно ок.

Коментарите не заместват професионална помощ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Запиши
час