Просто поредният лош ден в офиса или синдром на професионалното прегряване?
Има дни, в които просто си уморен. И има дни, в които дори мисълта за работа те изтощава.
Разликата между лош ден и burnout често не е в интензитета, а в продължителността.
Burnout синдромът не е болест, а психично състояние, което се развива постепенно и е характерно за хора, чиято работа включва продължителен стрес и честа междуличностна комуникация. Това е състояние на емоционално, ментално и физическо изтощение, съпътствано от усещане за безнадеждност, безпомощност и загуба на смисъл. Най-често човекът го описва като липса на радост от живота, дори извън професионалната сфера.
Синдромът на професионалното прегаряне (burnout) е описан за първи път от американския психоаналитик Herbert J. Freudenberger през 1974 г. Разбира се, той е съществувал и много преди това — просто не е бил назован.
Burnout се различава от преумората и депресията:
- Лош ден → отминава след почивка
- Преумора → отминава след отпуск или пауза
- Burnout → не отминава, дори когато имаш свободно време
В началото той засяга основно професионалния живот, но с времето може да обхване и всички останали сфери — лични отношения, мотивация, здраве.
Как се развива синдромът на професионалното прегряване?
Burnout е дългосрочен процес, който преминава през няколко последователни фази.
1. Фаза на ентусиазма
В тази фаза човекът е силно мотивиран, отдаден и пълен с енергия. Работата е източник на смисъл и удовлетворение. Често се жертват личното време, хобитата и почивката. Границите между работа и личен живот започват да се размиват.
2. Фаза на стагнация
Първоначалният ентусиазъм започва да отслабва. Реалността вече не отговаря на очакванията. Появява се нуждата от почивка, от време за себе си, от баланс — но често тя остава неудовлетворена.
3. Фаза на фрустрация
Човекът започва да се съмнява в смисъла на работата си. Натрупва се горчивина, породена от конфликтни взаимоотношения, некоопериращи клиенти или липса на признание. Появяват се раздразнение и вътрешно напрежение.
4. Фаза на апатия
След продължителна фрустрация идва апатията. Работата се свежда до минимум — само „необходимото за оцеляване“. Изчезва ангажираността и чувството за принадлежност.
5. Фаза на прегряване
Последният етап се характеризира с пълно емоционално и физическо изтощение. Човекът е „спрял“. Това е моментът, в който симптомите вече са ясно видими и не могат да бъдат игнорирани.
Burnout не се случва внезапно. Той се развива бавно, често при хора, които дълго време са функционирали отлично.
Кои хора са в риск?
На практика никой не е напълно защитен. Burnout може да засегне всеки, който упражнява дадена професия за по-дълъг период от време.
Висок риск съществува при хората в т.нар. помагащи професии:
- здравеопазване
- образование
- социална работа
- психология и психотерапия
На второ място са професиите с интензивна комуникация:
- оператори в контактни центрове
- търговски агенти
- журналисти и новинари
От личностна гледна точка в риск са хората с:
- високи идеали и нереалистични очаквания
- силен перфекционизъм
- свръхчувствителност
- склонност към работохолизъм
Това често са отговорни, ангажирани и съвестни хора — не мързеливи, а точно обратното.
Рискови фактори за професионално прегряване
Основните причини за burnout са хроничният стрес и фрустрацията на работното място. Те могат да бъдат разделени в три групи:
1. Индивидуални фактори
Неспособност да се иска помощ, прекомерна отговорност, високи лични изисквания и склонност към преживяване на стрес.
2. Професионални фактори
Рутинни, монотонни процеси, конфликтна работна среда, ниска мотивация и лош стил на управление.
3. Организационни фактори
Липса на ясна структура, непрекъснато увеличаване на изискванията, недостатъчно време за почивка.
Превенция
Почивката не е награда за добре свършена работа.
Тя е условие, за да можеш изобщо да продължиш.
- Качествените междуличностни отношения и подкрепата от близки хора са ключови.
- Работодателите могат да играят важна роля чрез обучения, уъркшопи и адекватна организация на труда.
- Умението за редовна почивка и време насаме със себе си е основен защитен фактор.
Признаци на burnout
Синдромът се проявява на няколко нива:
Психични признаци
- липса на мотивация
- безразличие към работата
Когнитивни
- нарушена концентрация
- трудности във фокуса
Емоционални
- усещане за неоцененост
- цинизъм
- емоционална дистанция
Физически
- нарушения в съня
- загуба на апетит
- повишено кръвно налягане
- мускулно напрежение
Терапия
Колкото по-рано започне терапията, толкова по-добри са резултатите. Най-добрият момент е фазата на стагнация, но често хората търсят помощ едва при напреднало прегряване.
Търсенето на терапия не означава, че си „прегрял завинаги“, а че си чул сигнал навреме.
Добри резултати показват когнитивно-поведенческата терапия и други индивидуално съобразени подходи. Важна е и ролята на работодателя — чрез промени в работния процес и подкрепяща среда.
Burnout не се случва на мързеливите. Случва се на отдадените. Грижата за психичното здраве не е слабост — тя е форма на професионална и лична хигиена. Подхождай осъзнато към работата си и не пренебрегвай сигналите, които тялото и психиката ти изпращат.
