Теория за привързаността: какво е привързаността и кои са основните ѝ видове
Взаимоотношенията са обект на изследване на психологията на взаимоотношенията, чиято основна задача е да отговори на въпроса как се създават и развиват отношенията между хората и какви са причините те да процъфтяват или да се разпадат.
Според съвременния подход хората избират своите партньори на основата на различни фактори – биологични, социални и такива, свързани със средата. Основният мотив за създаване на романтична връзка и семейство обаче остава стремежът ни да формираме и поддържаме близост.
Теорията за привързаността
Теорията за привързаността е развита за пръв път от психолога Джон Боулби и е резултат от неговите изследвания върху взаимоотношенията при човека и при други видове.
Според Боулби ние се раждаме с вродена, инстинктивна потребност да се привързваме, защото чрез тази връзка си гарантираме оцеляване. По-късно теорията е доразвита от други психолози. През 70-те години на ХХ век Мери Ейнсуърт я обогатява чрез своите наблюдения върху майки и деца, провеждани чрез еднопосочно огледало.
На база на тези изследвания тя достига до извода, че децата, чиито майки са чувствителни и откликващи на техните нужди, развиват чувство за сигурност във взаимоотношенията си. Обратно – децата, чиито родители са по-нечувствителни или непоследователни, изграждат несигурност в привързаността.
Тази сигурност – или нейната липса – поставя основата на начина, по който човек изгражда връзки в зрелостта си.
Какво е привързаността?
Привързаността е трайната и дълбока емоционална връзка, която се изгражда между родител и дете в ранните години от живота. Тя е базисна човешка потребност.
Всеки човек притежава инстинкта да се привързва и именно този инстинкт стои в основата на теорията на Боулби.
Една от ключовите идеи в психологията на взаимоотношенията е, че моделът на привързаност, формиран в детството, оказва силно влияние върху поведението на човека към партньора му в зряла възраст.
Видове привързаност
Различните стилове на привързаност се проявяват не само индивидуално, но и в динамиката между партньорите. Следващата схема показва как различните типове привързаност взаимодействат помежду си в романтичните връзки.
Сигурна привързаност
Когато детето се чувства сигурно в ранните си години, това обикновено води до сигурност и в отношенията му като възрастен. Детето знае, че нуждите му ще бъдат посрещнати, защото грижещият се за него човек е чувствителен и откликващ.
В резултат детето развива доверие и спокойно изследва заобикалящия го свят.
В зряла възраст този човек се чувства уверен във взаимоотношенията си, търси подкрепа от партньора си и с лекота предлага своята помощ и емоционална близост.
Амбивалентна привързаност
Когато детето не е сигурно дали нуждите му ще бъдат задоволени, то развива амбивалентна привързаност. Грижещият се за него родител проявява непоследователно поведение – ту грижовен, ту незаинтересован.
Това прави детето тревожно, несигурно и често гневно.
В зряла възраст този човек става тревожно-самовглъбен. Характерен за него е постоянният страх от отхвърляне, който го прави прилепчив и изискващ. Основен двигател във взаимоотношенията му става емоционалният глад, а не стабилното доверие и близост.
Отбягваща привързаност
Когато нуждите на детето не са задоволявани в достатъчна степен, а родителят е емоционално дистанциран и неоткликващ, детето развива отбягваща привързаност.
В отговор то също се отдръпва емоционално, защото подсъзнателно „научава“, че търсенето на близост не води до удовлетворение.
В зряла възраст този човек изглежда независим и самодостатъчен, но тази независимост често е защитна стратегия. Зад нея стои дълбоко незачитане на собствената му значимост в ранните отношения.
Дезорганизирана привързаност
Когато родителят е непредсказуем, плашещ или упражнява насилие – било то физическо или емоционално – детето изпитва силен стрес.
То не успява да изгради ясна стратегия за задоволяване на потребностите си и остава объркано и самовглъбено.
В зряла възраст този човек често става боязливо-отбягващ – емоционално непредсказуем, разкъсван между нуждата от близост и страха от нея. Това може да го въвлече в нестабилни и понякога насилнически взаимоотношения, които причиняват значително страдание.
Привързаността и зрелите взаимоотношения
За да се изгради хармонична романтична връзка, е важно да се вземе под внимание как различните стилове на привързаност се проявяват в зрелостта.
Най-стабилни обикновено са връзките между хора със сигурна привързаност. По-несигурните стилове изискват повече осъзнатост, работа и усилия, за да се постигне близост, стабилност и емоционална свързаност.
