Егоизмът може да бъде и полезен, а понякога дори е и жизнено важен
Липсва ти енергия. Физическа и психическа. В същото време си здрав, имаш работа, приятели, позволяваш си почивка (или поне така си мислиш)… и въпреки това нямаш енергия. Нещо не е както трябва. Но какво?
Може би ти липсва вътрешен мир. Може би прекалено често попадаш в ситуации, които никак не ти харесват. И това е, защото околните те харесват, радват ти се, а ти не можеш да им откажеш. Защото не си егоист. Добре дошъл в клуба на медалистите по жертвоготовност. Дано само тази жертвоготовност да не те убие.
Егоизъм?! Не мога да съм егоист! Или пък мога…?
Можеш. И тази цел е напълно постижима. Освен постижима — тя е и здравословна.
Задоволяваш със замах нуждите на околните, посещаваш местата, които те харесват, и правиш нещата, които радват тях. И това за теб е ежедневие. Рутина, с която толкова си свикнал, че не я приемаш за проблем. Само че това е проблем. И то голям.
Енергията ти свършва да радваш околните, да задоволяваш техните потребности и да решаваш техните проблеми. И понеже не си егоист, не търсиш същото от тях. Ти можеш да се погрижиш сам за себе си. И то е така… но нямаш време.
Пилееш цялото си време и енергия в угаждане на другите. А твоите незадоволени потребности, неглижирането на себе си, се натрупват, фрустрацията расте и не след дълго се превръща в гняв.
Затова не само че можеш да бъдеш егоист, но дори трябва да бъдеш. Поставяйки себе си на първо място, ти си гарантираш удовлетворение и спокойствие. И не на последно място — ще бъдеш човек, на когото могат да разчитат твоите близки и приятели.
За да са щастливи децата, първо майката трябва да е.
При авария в самолет първо слагаме своята кислородна маска и чак след това помагаме на децата си и на околните. Това не е егоизъм, а здрава логика. Ако ти не помогнеш първо на себе си, трудно ще помогнеш на когото и да е.
Но нали все ни учат, че на първо място трябва да мислим за другите, а после за себе си? Така още от ранна детска възраст. Докато съзреем, вече сме убедени, че всеки друг е по-важен от нас самите. А в твоя живот няма по-важен човек от теб.
Другите нямат никаква стойност в твоя живот, ако теб те няма.
Как да развиеш своя здравословен егоизъм?
Нека подходим стъпка по стъпка — ясно и конкретно.
1/ Замисли се какво точно искаш — както в личен, така и в професионален план.
2/ Направи грижата за себе си част от твоята рутина. Постави си ясни цели, които да те водят в твоята лична посока. Създай свои лични дефиниции за живота си.
3/ Когато вече знаеш какво искаш и как се проявява то, отговори си: По какъв начин мога да го постигна?
Например: когато имам време за себе си, ще имам по-малко извънредни часове в работата.
4/ След това включи логиката и рационалното мислене:
Какви са реалните възможности тук и сега?
И не забравяй:
Егоист не е този, който мисли за себе си. Ако не правиш най-доброто за себе си, няма как да си щастлив и удовлетворен. А така и хората около теб няма да бъдат. Ако не даваш най-доброто на себе си, как ще го дадеш на другите?
Ти се опитваш да си ОК, но тези около теб не са? Не е необходимо и ти да страдаш заради това. Ако те обичат и държат на теб, това е последното, което биха искали. А и така няма да им помогнеш.
В един момент ситуацията ще се промени. Затова се постарай да запазиш хармонията си възможно най-дълго.
Позволи си да се радваш на живота си всеки ден. Живей и се стреми към живота, който искаш — всеки ден. Позволи си да бъдеш на първо място за себе си. В това няма нищо лошо.
От отношението ти към теб самия зависи и отношението на другите към теб. Няма как ти да пренебрегваш своите нужди и желания, а другите да ги уважават.
Как се постига това на практика?
Отделяй време за себе си, защото никой друг няма да го направи вместо теб. Не се изискват непосилни усилия. Понякога само осъзнаването и желанието за промяна са достатъчни.
Прояви дисциплина и не се отказвай, дори когато мислиш, че нямаш нужда да бъдеш свой собствен приоритет. Единственото извинение да не го правиш е температура 40+ градуса.
Никой освен теб няма да изживее твоя живот. Нито ще създаде щастието, за което мечтаеш. За да помагаш на хората, които обичаш, трябва да имаш ресурс. Трябва да имаш енергия.
Груба констатация?
Да. Но справедлива.
Когато я приемеш и осъзнаеш, ще имаш контрол над живота си. Ще го ръководиш. Бавно, но в посоката, която искаш. Мощно.
Carpe diem.
