Умението да угаждаш на другите е важно, но… умееш ли и да казваш НЕ?!
Останалите упражняват постоянен натиск върху теб. Ден след ден. Шефът в офиса, роднините по телефона. Опитват да получат своето, като си играят с твоите чувства, играят си с твоето его.
Другите непрестанно упражняват натиск върху нас. Непрестанно някой иска нещо от нас и със същата тази настоятелност използва и нашите чувства, за да постигне това, което иска. А някои от тях са големи виртуози в употребата на емоционалните бутони. Знаят точно кога и как да ги натиснат, за да постигнат целите си, и играят и с нашето его.
Как се чувстваш, когато непрекъснато те заливат искания отвън?
Постоянно получаваме искания от хората около нас — членовете на нашето семейство, нашите приятели, родители и близки. Всичко това ти идва в повече. Всички искат нещо от теб… но когато ти поискаш нещо от някого, обикновено получаваш отказ. Никой не ти помага и не те подкрепя.
Бориш се, правиш всичко по силите си, но резултат няма. Опитваш се да угодиш на всички, да направиш всички щастливи, а накрая се получава точно обратното — никой не е доволен и щастлив. Това те обезкуражава и те кара да губиш надежда, че някога ще се справиш успешно със задачата да угодиш на всички.
Според статистиката това деструктивно поведение е по-присъщо за жените, но в практиката си срещам и доста представители на силния пол, попаднали в тази клопка.
Задачата „всички да са доволни“ е загубена кауза по презумпция. Ако сам за себе си не структурираш своето време и своите приоритети, никой няма да го направи вместо теб. Никой няма да поеме огромната отговорност да постави твоите здравословни лични граници и да следи за това останалите да ги спазват.
За да започнат другите да те ценят, първо трябва да се научиш ти да цениш себе си.
Как да кажем НЕ, без да съжаляваме за това?
Още от много ранна детска възраст сме научени, че трябва да помагаме на другите, да се грижим за тях. И това е много добро и хуманно. Само че понякога хората злоупотребяват с това и с радост използват тази базова програма, за да получат това, което искат от нас възможно най-бързо. В тези случаи те включват програмата: „Само ти и никой друг“.
„Само ти единствено можеш това, само ти единствено си в състояние да ми помогнеш… а нямаш време? Нищо! Знам, че ще намериш начин да успееш, толкова си мила.“
„Ти си истински герой, винаги можем да разчитаме на теб. В теб ни е надеждата, де да можеха всички да са като теб…“
Понякога нещата загрубяват…
„Виж, ако не го направиш ти, ще го направи друг и то с удоволствие. Но това, което правиш, е несериозно и със сигурност ще бъде отразено в референциите ти.“
„Знаеш ли какво означава да откажеш работа за такава компания като нашата… със сигурност ще съжаляваш.“
И така нататък, и така нататък…
Чувал ли си подобни неща?
Че кой не е?!
Само че понякога нямаш нито времето, нито желанието да удовлетвориш исканията. А може би и двете. И имаш пълното право на това. Знам, че не искаш да разочароваш никого, но… няма как.
Ако удовлетвориш желанията на околните за сметка на твоите лични нужди, ще разочароваш себе си. Ако пренебрегнеш исканията на околните в името на личните си нужди, ще разочароваш другите. И да — знам какво ще избереш!
Базовата програма, заложена в нашето съзнание, гласи, че ако не можем да помогнем на някого в момент на нужда, след това трябва да се чувстваме зле за това.
За да избягаме от вината, трябва да се научим да различаваме кога намесата ни е наистина наложителна, кога си заслужава да жертваме своето време и нужди и кога някой се опитва да постигне личните си цели, без да се интересува от твоето настоящо състояние.
Полезни съвети за всеки ден
Разбери какво искаш ти. Какво искаш за себе си? Каква е вътрешната ти нагласа към конкретната ситуация или молба? Не неглижирай вътрешното си усещане. Уважавай себе си!
Не очаквай подкрепата да дойде отвън. Подкрепяй сам себе си. Прояви решителност и подреди нещата в живота си така, както искаш ти. Ако изпаднеш в ситуация, която те напряга, задай си въпроса: „Какво ще стане, ако не го направя?“
Разделяй проблема на части — рационална и ментална нагласа. Всяка от тях реши самостоятелно.
Рационално ниво
- Какво ти казва разумът?
- Какво ще стане, ако не изпълня молбата?
- Сигурно ли е, че ще се случи точно това?
- Дали няма да има следващо искане?
- Как ще се подготвиш?
Ментално ниво
- Какво те безпокои и от какво се боиш?
- „Ако кажа НЕ, няма да ме харесват…“ И какво от това?
- „Никой няма да ми обръща внимание…“ или това е илюзия?
- Ако последствията са само фантазия, какво ми пречи да откажа?
- Този човек ценен ли е за мен?
Най-критичният етап: след като си казал „НЕ“, започват съмненията. В този момент си припомни първия съвет — какво наистина искаш ти — и се придържай към решението си.
Не забравяй
Човек, който защитава своите възгледи без излишна драма, показва уважение към себе си и потребностите си. Това го прави ясен, естествен и харизматичен.
Този, който е способен да дава, трябва да е способен и да взима. Равновесието е основа на здравите взаимоотношения.
Позволи на нещата да следват естествения си ритъм. Не доказвай нищо на никого. Това носи истинско облекчение.
Да кажеш НЕ е напълно нормално. Понякога е дори наложително. Ако смяташ, че в дадена ситуация е по-добре да откажеш, не се колебай да го изречеш. Казвай „НЕ“ в унисон със себе си — мило, с уважение и със самочувствие.
Заявявай смело себе си. Няма да съжаляваш.
