Психологическа техника, която ще ти помогне успешно да се пребориш със своя гняв
В живота на всеки от нас има такива ситуации, когато вълната от емоции набира сила и в нас се заформя истински ураган.
Какво да правим тогава?
Разбира се, трябва да пуснеш този ураган навън, защото в противен случай той ще започне да те разрушава отвътре. Но как да го направиш така, че да е безопасно за теб и за околните? Всички знаем, че когато емоциите ни обземат, ние преставаме да контролираме себе си и изливаме върху другите всичко, което ни е дошло в повече.
Отначало, в първите няколко минути, дори може да се гордееш със себе си („Да, сега ще им покажа на какво съм способен, за да защитя себе си!“), но впоследствие се оказва, че казаното е не просто излишно, а дори грубо и нараняващо човека отсреща. В подобни ситуации конфликтът не само че не се решава, а дори се задълбочава. А това води след себе си отчуждаване и емоционално отдалечаване.
Изключително ефективно е в този случай негативните емоции да се изведат чрез тялото. Възможно е дори да се използват и подръчни средства – да изкараш гнева си на възглавница, да измиеш чиниите или банята, да удариш юмрук в стената, да крещиш с всички сили или просто да счупиш някоя чиния или чаша… кой с каквото разполага.
Всички тези методи помагат да се намали напрежението. Но за всички тези и други случаи ти предлагам една простичка и много ефективна техника, която се нарича „Писмо на гнева“. Тя не изисква никакви специални средства или извънредни усилия, а ефектът от нея е поразителен. Основната ѝ задача е да освободи вътрешното ни пространство от натрупаното негативно и да ни помогне да живеем по-спокойно – в хармония с околните и със самите себе си.
Изпълнението ѝ е лесно. Изразява се в завършването на недовършени изречения. Дописването става в напълно свободна форма, като си представяш, че се обръщаш към човека, който е предизвикал у теб тези негативни емоции. И това е най-важният момент – трябва да има конкретен човек, към когото писмото да е адресирано. Не се притеснявай – то остава изцяло под твой контрол и не е необходимо да го изпращаш или да го показваш на когото и да било.
Точно в това е съсредоточена най-голямата сила на техниката. Ти ще излееш на листа всичко така, както би искал/а да го кажеш на този човек, но без реални последствия. По този начин твоите взаимоотношения няма да пострадат, а често дори се изясняват.
Резултатът е следният: напрежението е освободено, никой не е наранен, ти се чувстваш по-добре, а другият дори не подозира. Освен това тази практика те учи да разпознаваш своето емоционално състояние и да изразяваш чувствата си по цивилизован начин.
Ако напишеш всичко така, както го усещаш дълбоко в себе си, ефектът от емоционалното прочистване е почти гарантиран. В писането се включва широк диапазон от емоции и това ти помага да преминеш „по моста“ от едно състояние към друго.
Техника „Писмо на гнева“
Започни писмото с обръщение към неговия получател. В някои случаи адресатът не е достъпен – например, ако си на работното си място и те е нагрубил шефът или неприятен клиент. Или ако си гневен/а на партньора си, но не можеш да изразиш това открито, защото би могло да изплаши детето ви.
В момента, в който „преливането“ вече е настъпило, тялото започва да реагира – треперене, напрежение, нужда от движение. Жестовете стават по-активни. Това са сигурни признаци, че енергията иска да излезе навън. А тялото ти е най-добрият помощник в този процес.
В други случаи хората са израснали с твърде строги правила, които са блокирали естественото изразяване на чувствата. Всички „не тичай“, „не пипай“, „не крещи“ през годините водят до емоционална атрофия. Постепенно започваме сами да се спираме – не защитаваме границите си, говорим с тираничния началник по чат, не си позволяваме да се смеем от сърце, притесняваме се от чуждите погледи.
След това допиши някои от следните изречения:
- Не ми харесва…
- Изкара ме извън кожата ми…
- Уморих се от…
- Не мога…
- Нужно ми е…
- Обиждам се от…
- Тъжно ми е, защото…
- Чувствам се…
- Искам…
- Тревожи ме…
- Страхувам се…
- Плаши ме…
- Безпокоя се за…
- Съжалявам…
- Може да имам вина…
- Съчувствам…
- Необходимо ми е…
- Моля те, прости ми…
- Бих искал/а…
- Благодарен/а съм…
- Обичам…
- Надявам се…
Упражнението е особено благоприятно, когато емоциите вече не са толкова „свежи“. Ситуацията може да е отминала отдавна, но емоциите все още да живеят в тялото. Те нямат срок на годност и могат да бъдат освободени по всяко време.
