Токсично вентилиране на емоциите | Mental health

Вентилираш ли емоциите си по здравословен начин?

Как да избегнеш токсичното изпускане на емоциите?

Емоциите са в основата на психическото и физическото ни здраве. Те ни дават информация за вътрешните ни състояния и ни помагат да се адаптираме към определена ситуация. Освен това имат и социален елемент, защото  чрез тях можем да общуваме и да се свързваме с другите.

Емоциите мотивират и нашите действия, защото от тях зависят нашите решения. Затова избягването или отхвърлянето на емоциите означава да избегнем всички техни ползи. По-добре е да се научим да ги разпознаваме и да ги управляваме.

Какво е емоционална вентилация?

Емоционалната вентилация има за цел да контролира нашите емоции. Първо е необходимо да ги разпознаем, да ги изразим и да ги извадим наяве. Това не означава непременно да ги предадем на другите. Отнася се до споделянето им със себе си и до приемането им. Целта на това изразяване е те да бъдат по-добре разбрани и да се освободи емоционалното напрежение. Това подобрява цялостното благосъстояние.

Техниките за емоционална вентилация имат за цел да насърчат здравословното изразяване и управление на емоциите. Вентилирането може да е здравословно, но в някакъв момент то може да стане токсично. Когато това се случи, влизаме в цикъл от негативност, който може да се окаже доста труден за преодоляване. В момента, в който изпуснеш по токсичен начин една интензивна реакция, чувстваш временно облекчение. Само че, това може да е изключително нездравословно за теб и за взаимоотношенията ти.

В същото време обаче имаш нужда да вентилираш своите емоции, за да се отпуснеш и да продължиш напред. Ако около теб има човек, който да ти даде адекватна обратна връзка и да обсъдите ситуацията, може да получиш яснота за това, което в действителност се случва. Споделянето и доверието, проявено към някого, често намалява интензитета на болката, защото усещаш подкрепа. Това е начин да избягаш от цялата негативност.

Какво е токсично вентилиране?

Вентилирането на емоциите става токсично, когато се случва като атака срещу характера на някой друг. Независимо дали си в позицията на слушащ, или в позицията на страничен наблюдател, този тип комуникация превръща другия човек в  „лошия“. Този тип говорене често прераства в интензивна размяна на клюки.

Примери за такъв тип комуникация са:

• • обръщения, обидни думи или критични изказвания, които не са никак лицеприятни, дори са долни;

• • отношението към другия е такова, че все едно го смяташ за човек, който не е на твоето ниво, за теб той е мързелив и/или глупав;

• • правене на сравнения с друг човек или с други хора + внушение, че този човек не те заслужава;

• • липсва поемане на отговорност за ролята в създалата се ситуация;

• • многократно критикуване на нечий характер, но никога не се посочват неговите положителни страни;

• • непрекъснато оплакване от поведението на околните, но никога не се признават последиците от собственото поведение;

• внушения, че някой е глупав, безполезен, излишен и т.н.

Токсичността не означава само оплакване. То е и  непрекъснато влизане в ролята на жертва чрез разказването на една и съща история. Това поведение много често подхранва клюки и негодувание. И това прави отказването му много по-трудно. За съжаление има много хора, които имат нужда от тази „храна“.

Ако това поведение е придобито в детска възраст, този човек може да го използва, когато иска да привлече внимание. Когато слушаме семейството си да разказва негативни истории, това оказва влияние върху начина, по който гледаме на конфликтите. Тези истории могат да станат истински забавни, но за съжаление това се случва за чужда сметка.

Всеки път, когато разказваш отново и отново негативната си история, емоционалната интензивност ти пречи да простиш и да продължиш напред. С времето това може да повлияе и на физическото ти състояние, може да стане причина за заболявания, свързани със стреса.

Да живееш непрекъснато в негативната си история те изтощава, въпреки че за кратко ти дава енергия. Това непрекъснато повтаряне, отблъсква от теб хората, които са емоционално здрави. Някои от тях може да се дистанцират, защото това е начинът им да избегнат необходимостта да слушат отново твоята история.

Какво е здравословно вентилиране?

Когато емоциите се вентилират по здравословен начин, границите са ясни. Това означава, че ако изразяваш разочарование, ще получиш подкрепата, от която имаш нужда, но е необходимо да се ориентираш към търсенето на решения. Вентилирането не означава да изкажеш всичко, което мислиш, на глас. Необходимо е да имаш твърди граници, които не бива да се прекрачват.

Здравословната вентилация означава да признаеш своето разочарование, без да забиваш е чувствата си. Когато искаш да го направиш по здравословен начин, фокусът трябва да е върху облекчението, което търсиш, а не върху това да бъдеш прав. Нямаш пречки да изразиш и съобщиш това, което те разстройва, без да обвиняваш или съдиш другия човек. Да, може да има доза оплакване, но това не трябва да е основният фокус. Здравословното вентилиране изразява това, което не работи, докато търси решение на ситуацията.

Как да вентилираш емоциите си здравословно?

Добрият приятел винаги е от помощ. Разговор с човек, на когото имаш доверие, може да ти помогне значително в разбирането на ситуацията. Опитай се да изградиш такива отношения с хората, че те да могат свободно да споделят своята гледна точка. Така ще имаш яснота как изглежда поведението ти отстрани. В твоите очи може да си жертва на нечие поведение, но не забравяй да отчетеш и твоята отговорност в създалата се ситуация.

Когато разказваш или обсъждаш ситуацията, придържай се към изявленията в 1л.ед.ч. „аз“. Не я преработвай или обсъждай през „ти“. „Аз“ изявленията те държат фокусиран върху твоите чувства и емоции. Напомнят ти, че ти също си част от тази ситуация, а не пасивна жертва на другия.

Признавай смело своите емоции. Ако си гневен, кажи си го. Няма слабост в това да изкажеш своите емоции. Напротив, когато съобщиш на другия как се чувстваш, това му дава яснота. Той разбира поведението ти. Всички имаме емоции и всички знаем какво действие имат те върху нас и поведението ни. Това, че изпитваш гняв, не означава, че си лош човек. Това, че другият изпитва гняв, не означава, че той е лош човек. Не атакувай нито своя характер, нито характера на човека срещу теб. Избягвай генерализациите.

Не е лошо и да помислиш за „място“, където да бъдеш напълно нецензуриран. Най-добре е това да се случва в дневник. Насаме с дневника ще можеш да излееш всичко, което имаш в главата. Тази свобода я нямаш във взаимоотношенията с другите. След като емоционалното напрежение отмине, ще можеш да прочетеш написаното и да ревизираш спокойно своите мисли и поведение.

Ако изпитваш трудност самостоятелно да вентилираш своите емоции по здравословен начин, винаги можеш да се довериш на психолог/психотерапевт. В рамките на терапията ще научиш техники, които да ти помогнат да вентилираш своите емоции по здравословен начин. Терапията ще ти помогне да ориентираш мисленето си към търсенето на решения, а не да боксуваш в своите емоции.

Ако вентилирането се случва по конструктивен начин, то ще ти помогне да разпознаеш нещата, които е необходимо да бъдат променени. Фокусът ти ще се промени. Ще търсиш решения. Ако положиш усилия да видиш ситуацията от гледната точка на другия, това променя историята. Вместо да се самосъжаляваш до безкрайност и да се разстройваш, ще започнеш да съчувстваш на другия. Вместо да си прав, можеш да разбереш и двете гледни точки.

Здравословното вентилиране осигурява усещането за емоционално освобождаване. То подхранва взаимоотношенията, защото ще бъдеш чут. Ако признаеш своето раздразнение по здравословен начин, създаваш възможност за разрешаване на проблемите, без това да навреди на взаимоотношенията ти. Това гарантира печалба за всички!

Кога вентилирането става токсично?

Вентилирането на емоции преминава границата, когато вместо облекчение и яснота започва да създава още повече напрежение – в теб и във взаимоотношенията ти.

Вентилирането става токсично, когато:

• • Фокусът е върху обвинение, а не върху разбиране
    Разказът се превръща в атака срещу характера на другия, а не в изразяване на твоите чувства.

• • Историята се повтаря отново и отново, без да води до решение
    Разказваш едно и също, с една и съща емоционална интензивност, без промяна и без движение напред.

• • Влизаш постоянно в ролята на жертва
    Липсва поемане на лична отговорност за твоята роля в ситуацията.

• • Другият човек е представен като „лош“, „глупав“, „мързелив“ или „безполезен“
    Има етикети, генерализации и обезценяване.

• • Търсиш съгласие и потвърждение, а не перспектива
    Очакваш другият да застане изцяло на твоя страна, без да чуеш различна гледна точка.

• • Излизаш от разговора по-ядосан, отколкото си влязъл
    Вместо облекчение усещаш още повече напрежение, гняв или безсилие.

• Разговорът се превръща в клюка
  Фокусът е върху чуждите грешки, а не върху твоите чувства и нужди.

 Ключов ориентир

Ако след вентилирането не се чувстваш по-лек, а по-затънал, най-вероятно нещо в процеса не е здравословно.

___________________________________________

Как изглежда здравословното вентилиране на емоции?

Здравословното вентилиране не е изливане на всичко навън, а осъзнат процес, който води до облекчение, яснота и движение напред.

Здравословното вентилиране включва:

• • Фокус върху твоите чувства, а не върху чуждите грешки
    Говориш за това как ти се чувстваш, а не какъв е другият човек.

• • Поемане на лична отговорност
    Признаваш своята роля в ситуацията, дори когато си наранен.

• • Желание за разбиране, а не за доказване на правота
    Целта е яснота и облекчение, не победа в спор.

• • Граници в изразяването
    Избягваш обиди, етикети и генерализации, дори когато си ядосан.

• • Насоченост към решение или приемане
    Или търсиш изход от ситуацията, или стигаш до вътрешно успокояване и приемане.

• • Възможност да чуеш различна гледна точка
    Позволяваш на другия да не мисли като теб, без това да те разрушава.

• Чувство за облекчение след разговора
  След вентилирането се чувстваш по-лек, по-ясен и по-свързан със себе си.

Въпрос за самонаблюдение

„Това, което споделям, помага ли ми да се освободя…
или ме държи затворен в една и съща история?“