Способността да обръщаме внимание само на истински важните за нас събития и да игнорираме маловажните
При една от своите пословични лекции индийският философ Джиду Кришнамурти (1895–1986) попитал аудиторията дали знаят каква е неговата тайна. Присъстващите в миг притихнали и очаквали с интерес продължението.
„Знаете ли – продължил той – много често искам да игнорирам всичко.“
Разбира се, думите, които е използвал, едва ли са били точно тези. Според широко разпространеното мнение е казал нещо като: „Знаете ли, просто предпочитам да не обръщам внимание на това, което се случва.“ Как точно е формулирал своето изказване няма голямо значение, важното е, че мнозинството също предпочита версията с игнорирането.
Ако призовете някого „не обръщай внимание на това“, възможно е този някой да ви погледне доста учудено. Освен ако не е бил сред аудиторията на лекцията. Но всички ние знаем, че в живота има и неприятни моменти, които е най-добре да забравим или да не им обръщаме твърде голямо внимание, т.е. да ги игнорираме.
Да не забравя означава да мисля за нещо, което се е случило. Например някой се държи ужасно с вас по телефона, след което вие повтаряте този разговор в своята глава непрестанно. Не успявате да игнорирате случилото се така лесно. Обаче ако затворите телефона, свиете неразбиращо рамене и спокойно продължите да си карате колелото в парка, тогава ще забравите изключително лесно.
Ако се притесняваме за нещо, това далеч не означава, че правим нещо полезно и градивно, дори и да ни се струва, че е така. На пръв поглед изглежда логично, че когато се вглъбяваме в нещо, ние се приближаваме до отговора. До някакво решение. Само че това изобщо не е така. Непрекъснатото превъртане на нещо в главата е само мисловен процес, а този мисловен процес не е насочен към намиране на решение. Нито пък е полезен.
В човешките представи битува схващането, че повечето от мислите, които ни минават през главата, са ценни и че водят до нещо. Само че истината е, че голяма част от нашите мисли просто запълват пространството на нашето съзнание и ни отдалечават от реалния живот. Те не водят до никакво важно решение или логично заключение. Те просто ни обсебват и завладяват нашия живот.
Ние сме свикнали да мислим, че нашите съображения изпълняват някаква функция, защото предизвикват силна емоция или са ориентирани към предмет, който е важен за нас. Може да са свързани с нашите разбирания за справедливост, чест или съвременния облик на обществото, в което живеем. Но това наше схващане далеч не е истина.
Съображенията ни имат смисъл единствено в случаите, когато мобилизират нашето тяло и го карат да прави нещо полезно. Това обаче не означава, че на всяка грубост, несъобразителност или несправедливост трябва да се реагира мигновено. Точно обратното. Обикновено подобна реакция не постига нищо или в подобна ситуация не искаме да предприемаме никакво действие. И това е напълно нормално. В голяма част от случаите най-доброто решение е да не се прави нищо, а просто да се игнорира случилото се.
Тази концепция може да се стори доста апатична за някого. Но в действителност това изобщо не е така. Това е отказ от хабене на излишна енергия и време за мисли, които няма да доведат до нищо. Така че, ако сте решили да се вглъбявате в нещо, първо се уверете, че това вглъбяване ще доведе до някаква реакция и до обсъждане на ситуацията.
Не е много лесна задача да се научим да игнорираме. За това ни е нужна практика. Способността да игнорираме би трябвало да бъде едно от основните ни житейски умения, на които ни учат още като деца – така както ни учат да смятаме, да си завързваме връзките на обувките или да внимаваме с непознатите.
Без умението да игнорираме някои от случващите се около нас събития, ние се обричаме да преживяваме нещо неприятно всеки път, когато разиграваме случилото се в главата си. Представете си, че пресичате улица на пешеходна пътека по всички правила. Изведнъж отнякъде изскача кола, която спира да ви пропусне, но преди това натиска продължително клаксона. Вие преминавате улицата и продължавате по своя път. Но в следващите часове не спирате да превъртате случилото се в главата си. Ехото от клаксона отдавна е утихнало, трафикът е влязъл в своя тих и хармоничен ритъм, но вие все още сте там – в случилото се. Каква е ползата от всичко това? Никаква.
Всички познаваме хора, които постоянно повтарят една и съща история за неприятна случка, преживяна преди години, но която все още не могат да забравят. Не си отглеждайте подобни истории. Просто изберете пътя на игнорирането.
Да умеете да игнорирате нещо не означава, че трябва да игнорирате всичко. Това означава, че съзнателно избирате кога имате причина. Основното е да хванете момента на ответната реакция. Всичко започва със злоба и разгорещен език, богат на цветущи изрази, които ви идват на ум. След това започваме да разиграваме в главата си няколко възможни сценария, в които злосторникът си получава заслуженото.
Когато се уловите, че мислите по този начин, припомнете си, че тези неща можете спокойно да ги игнорирате. Най-лесно това се получава, като веднага след случилото се обърнете фокуса на вниманието си към материалния свят. Припомнете си какво сте искали да направите преди инцидента. Послушайте тялото си. От какво има нужда, за да се активира отново и да продължи напред?
Просто затворете телефона, наберете друг номер, потичайте още километър, вземете си нещо за пиене, покарайте още малко колело… всичко, което е част от логичната последователност на живота ви, в който не обръщате внимание на досадните случки.
