Симптом, който най-често се бърка с инсулт
Изтръпването, мравучкането и стягането в тялото са сред най-плашещите симптоми. Особено когато са в ръцете, лицето или около устата. Страхът от инсулт често идва мигновено.
Каква е реалната причина?
При тревожност:
· дишането се променя
· мускулите се напрягат
· кръвообращението се преразпределя
Това може да доведе до:
· мравучкане
· изтръпване
· стягане
Няма увреждане. Няма запушване. Това е временно функционално изменение, а не структурно увреждане на нерви или съдове. Кръвта просто се пренасочва към големите мускулни групи по време на реакцията „борба или бягство“.
Защо това не е инсулт?
Важно е да разграничим двата вида симптоми.
Инсултът обикновено:
· Не идва и не си отива (симптомите са постоянни и не отминават);
· Не се влияе от дишането или успокояването;
· Често се придружава от други внезапни признаци като слабост в едната страна на тялото, непонятнa реч, изкривяване на лицето, или рязко нарушено равновесие.
Тревожният симптом:
· Променя се, мести се или отшумява за минути.
· Обикновено е двустранен (в двата крака, в двете ръце).
· Усилва се от страха и отслабва при успокояване.
· Рядко е единственият изолиран тежък симптом.
Как мозъкът участва?
Мозъкът, в състояние на тревога, става хипер-детектор на заплахи. Когато усети необичайно усещане като изтръпване, неговата първа, автоматична задача е да го оцени като опасност. Той сканира паметта за най-лошите сценарии („инсулт“) и фиксира вниманието върху симптома. Колкото повече следиш усещането, толкова по-ясно и „реално“ става. Това е цикъл на страха: усещане → катастрофална мисъл → повече страх → засилване на симптома.
Как да се справиш с изтръпването?
Когато усетиш изтръпване, целта е да прекъснеш цикъла, като пренасочиш вниманието и успокоиш нервната система.
- Раздвижи леко засегнатата зона. Не интензивно, а леко разтърсване, сгъване и разгъване на пръстите или ставите. Това изпраща на мозъка нови, безопасни сетивни сигнали.
- Забави дишането. Фокусирай се върху удължено издишване. Това елиминира ефекта на хипервентилация и дава сигнал за безопасност.
- Назови усещането: „Напрежение, не опасност“. Това е ключов момент. Назоваването дефакто „разкрива“ трика на тревожността и прекъсва автоматичната мисъл за катастрофа.
- Насочи вниманието навън. Използвай техника 5-4-3-2-1: наземи 5 неща, които виждаш, 4, които докосваш, 3, които чуваш, 2, които миришеш, 1, което вкусваш. Това извежда съзнанието от тялото.
С успокояването на нервната система симптомът отслабва. Изтръпването е плашещо, но не е сигнал за спешност. Тялото ти отново говори езика на тревожността – не чрез повреда, а чрез прекалено интензивно съобщение, което, веднъж разбрано, може да бъде успокоено.
