Защо е важно да имаш контрол над мозъка си
В практиката си много често получавам една и съща заявка, формулирана с едно кратко изречение, което като смисъл е почти безкрайно:
„Искам да променя живота си.“
В това „живота си“ влизат толкова много неща:
отношението към себе си, взаимоотношенията с околните, начинът на живот, разбирането за света, общуването, решенията, навиците.
Често тези хора не знаят как са стигнали до това състояние. Понякога дори не могат да посочат конкретна причина или събитие. Мотивите са различни, но най-често включват:
- липса на самоувереност;
- липса на себеуважение;
- неудовлетвореност;
- липса на смисъл и щастие;
- проблеми в личните взаимоотношения (в брака и семейството);
- трудна/неефективна комуникация;
- липса на решителност;
- зацикляне в минали събития;
- липса на перспектива.
На пръв поглед – различни казуси и различни човешки съдби. Но между тях има една обща нишка: проблемът често произлиза от липса на умение да управляваме собствените си вътрешни процеси – мислите, емоциите, реакциите, навиците. С други думи: оставили сме мозъка да работи на автопилот.
Автоматичното поведение „правилно“ ли е?
Външен стимул → вътрешна реакция → автоматично поведение.
Проблемът е, че моделът на поведение, който мозъкът е избрал „по подразбиране“, може да бъде деструктивен. И много често точно това се случва: автоматизмите ни правят нещастни, а понякога дори ни разболяват.
Как заучаваме поведението си?
Поведението се учи чрез повторение.
Всяко действие, което повтаряме достатъчно пъти, „изгражда път“ в мозъка – невронна верига, по която сигналът започва да минава все по-бързо. Така поведението става автоматично.
Начинът, по който учим, много прилича на транс. Новороденото има да учи много: да ходи, да говори, да се храни, да общува, да взема решения. Мозъкът автоматизира – за да пести енергия.
И така ние натрупваме различни „трансове“:
- по време на работа;
- в ролята ни на партньор;
- като родители;
- докато шофираме;
- и… цяла колекция от „проблемни трансове“, които ни дърпат назад.
Програмирането на съзнанието е свобода
Думата „програмиране“ често ни дразни, защото веднага я свързваме с машини и роботи. Истината е, че навиците и поведението ни и без това са програми.
Р. Бандлър казва:
„Ние сме единствената машина, която може да се самопрограмира.“
Ако правим нещо, което ни вреди – преяждаме, пушим, избягваме, страхуваме се, саботираме се, зацикляме, избираме разрушителни връзки – ние можем да променим това. И това не ни прави „роботи“. Напротив – това е свободна воля.
Свободата е да можеш да управляваш несъзнаваното си, вместо то да управлява теб.
Най-силният инстинкт у човека: познатото
Много хора избират да останат в познати ситуации, дори когато са болезнени. Понякога дори само мисълта за промяна „смразява“ от страх.
Причината е проста: ние изграждаме модели за света чрез генерализация. Така оцеляваме – правим нещата „познати“ и предвидими.
Да, това ни помага. Но и ни създава проблеми.
„Зона на комфорт“ или „зона на познатост“?
Популярната психология говори за „зона на комфорт“. По-точно е да кажем: зона на познатост.
Хората често остават в ситуации, които са крайно дискомфортни, само защото са свикнали с тях. Например: оставаш в токсична връзка, защото вярваш, че „ако си тръгнеш, ще останеш сам/сама завинаги“.
Как би трябвало да работи мисленето ни?
Когато мисленето функционира здравословно:
- Действаме автоматично, докато автоматизмът работи.
- Когато спре да работи – включваме съзнанието, преразглеждаме ситуацията, създаваме нов модел.
Но често правим обратното:
продължаваме да използваме стария модел, въпреки че не работи… и дори го правим още по-усърдно.
Какво се случва при хората?
В експерименти с плъхове в лабиринт: ако преместиш „наградата“, те опитват няколко пъти стария път и после започват да изследват нови варианти.
При хората често се случва друго:
продължаваме да повтаряме познатото поведение с надеждата, че ако го правим достатъчно пъти, резултатът ще се промени.
А той не се променя.
Как се осъществява промяната?
Промяната се основава на прост принцип:
„Откривам какво работи и какво не. Изрязвам това, което не работи, и го заменям с нови състояния и поведения, които работят по-добре.“ (Р. Бандлър)
Бандлър описва 3 стъпки към трайна промяна:
- Човек изпитва достатъчно силен дискомфорт, за да реши, че наистина иска промяна.
- Поглежда проблема от нова перспектива (често това става по-лесно с помощта на специалист).
- Създава нови, примамливи възможности и цели, които да заменят стария модел.
Важно: не е нужно да чакаш да стигнеш „до стената“, за да се промениш. Колкото по-рано осъзнаеш, че автоматизмът ти е дисфункционален, толкова по-лесно е да го прекъснеш и пренапишеш.
Благодаря ти, че отдели от ценното си време да прочетеш статията ми. Ако ти е била полезна, ще се радвам да я споделиш с приятели.
Напиши ми в коментар:
- интересна ли ти е темата за мозъка, навиците и автоматизмите?
- искаш ли да я продължа?
- какво би било полезно да разгледаме следващо?
Напиши ми в коментар кое твое автоматично поведение най-често те саботира — искаш ли да направя продължение с упражнения?
Действай съзнателно и не спирай да търсиш по-добрата си версия.
До скоро!
