Стресът е вечен спътник в нашето ежедневие
„Успокой се. Нищо не е под контрол.“
Дзен мъдрост
Стресът е вечен спътник в нашето ежедневие и едно от най-честите психични състояния, с които се сблъскваме. Стресът е нещо, което ни съпровожда във всеки наш ден. Може би чуваме тази дума по десетки пъти на ден. Обичаме да му приписваме всички свои неволи и неразположения. Трудно е да се обясни точно какво е стрес, защото много често в разговорния език с понятието „стрес“ обозначаваме две неща:
1) Външно напрежение или обстоятелства
Доста често чуваме фразата „под голям стрес съм“. Обикновено става дума за финансови затруднения, неуспешни взаимоотношения, затруднения в работата. Всичко това ние определяме общо като „стрес“.
2) Описание на вътрешния ни свят
Също толкова често с понятието „стрес“ описваме и чувствата, които изпитваме в подобни ситуации. В този случай типичното изказване е: „чувствам се стресиран“.
За да имаме шанс в „борбата“ си със стреса, е важно да осъзнаем тези две негови страни — външното и вътрешното проявление. Външните напрежения трябва да се опознаят и да се изследват ефектите им върху нас. И тук е добре да уточним: с понятието „стрес“ се обозначава начинът, по който умът и тялото ни реагират, когато са натоварени. А ситуациите, които определяме като стресиращи, се наричат стресори.
Международното дружество за управление на стреса описва стреса по следния начин:
„Ответна реакция на хората спрямо силно напрежение или друг вид изисквания, отправени към тях.“
Силното напрежение може да е причинено от различни източници. Когато въздействието им се комбинира или продължи твърде дълго, тогава настъпва изтощение. Следователно стресът не е „полезен сам по себе си“. Той е сигнал, че ресурсите ни се напрягат — а когато сигналът стане постоянен, цената за тялото и ума расте.
Какво се случва в тялото, когато сме стресирани?
Когато сме стресирани, в мозъка ни се активира автономната нервна система. Тази част отговаря за дишането и сърцебиенето, без ние волево да ги регулираме. Активирането ѝ е неизменна част от нашата биология. То включва механизъм, наследен от нашите предци: когато са попадали в животозастрашаваща ситуация, тялото им се е подготвяло за „бий се или бягай“.
Този процес е автоматичен и много бърз, защото времето в подобни ситуации е решаващо. Ускоряват се мисленето и дишането, появява се сърцебиене, мускулите се снабдяват с повече кръв и кислород и се подготвят за действие. Повишава се нивото на захарта в кръвта, за да има енергия. Произвежда се адреналин. Всичко се случва за миг — с цел оцеляване.
Проблемът е, че в сегашно време опасността невинаги е физическа. Може да се почувстваме „в опасност“ и от раздразнен съсед, високи сметки, конфликт с колега или потискащ имейл. Реакцията на тялото обаче остава същата: мобилизация за действие, сякаш има непосредствена заплаха. И така започваме да усещаме стреса като нещо странно и изтощително.
Седим на бюрото и сърцето ни започва да бие лудо. Шофираме и гърбът ни е стегнат. Стискаме чашата с кафе така, сякаш ще падне. Избухваме лесно. Дори най-простото решение изглежда трудно. В транспорта се чувстваме като „в капан“. Стискаме зъби. Стомахът е свит, апетитът намалява. Концентрацията се разпада. Вечер усещаме болка в мускулите. Познато, нали?
„Малко стрес е полезен“ – митът, който ни обърква
Когато говорим за стреса, почти винаги влагаме негативно значение. И е логично — преживяването му е неприятно и нежелано. Често обаче някой подхвърля: „малко стрес никога не е излишен“.
Истината е, че ние имаме нужда от предизвикателства, защото те ни развиват и активират потенциала ни. Но това е по-точно да се нарече мотивация, смислено усилие, ангажираност, отговорност, вълнение, целенасоченост. Стресът е друго: той е състояние на претоварване, при което тялото и умът живеят твърде често в режим „аларма“.
И тук е важната граница:
- Предизвикателство: има натиск, но има и ресурс, смисъл и чувство, че „се справям“.
- Хроничен стрес: натискът е постоянен, ресурсът се изчерпва, а усещането е „не мога да спра“.
Нормална реакция, но опасна, ако стане постоянна
Стресът е нормална човешка реакция. Той не е болест. Целта му е да ни предпази. Това, че изпитваме стрес, не означава, че „полудяваме“ или че „нещо страшно“ се случва на физическо ниво.
Но когато стресовата реакция продължава прекалено дълго, е много възможно тя да провокира психически и физически проблеми: нарушения на съня, тревожност, панически реакции, раздразнителност, проблеми с концентрацията, психосоматични симптоми, изтощение и прегаряне.
Затова е важно да приемем, че стресът е част от живота — и да се научим да го управляваме, вместо да го търпим до изнемога.
Как да започнеш да управляваш стреса (практично и реалистично)
Първата стъпка е да разпознаеш стресорите (външното) и реакциите си (вътрешното). Понякога не можем да махнем стресора веднага, но можем да променим начина, по който тялото се „успокоява“ след него.
Ето няколко работещи посоки:
1) Микропаузи за нервната система
Кратки паузи през деня (2–3 минути) с внимание към дишането и отпускане на раменете. Нервната система има нужда от „рестарт“, не от още натиск.
2) Движение
Не като наказание, а като изход за напрежението: разходка, лека тренировка, разтягане. Стресът е телесно преживяване — и тялото има нужда да го „разтовари“.
3) Граници (не само в отношенията, а и със себе си)
Да намалиш свръхочакванията, да ограничиш „трябва“-тата и да спреш автоматичното поемане на чужда отговорност.
4) Работа с мисловните сценарии
Много стрес се подхранва от вътрешни сценарии: „ще стане най-лошото“, „няма да се справя“, „всичко зависи от мен“. Тези мисли не са факти — те са интерпретации.
5) Сън и възстановяване
Стресът се „лепи“ върху изтощено тяло. Когато сънят е слаб, всяка дребна трудност изглежда огромна.
Подкрепа
Когато имаме усещането, че силите ни се изчерпват и напрежението е станало „фон“ на ежедневието, консултацията със специалист може да бъде много полезна. С подкрепа процесът става по-осъзнат, по-плавен и по-ефективен — с комфортно за теб темпо.
Ако искаш да върнеш спокойствието и да получиш по-здравословен поглед към ситуациите, които те напрягат, ще се радвам да те подкрепя в този процес.
