Какво трябва да знаеш за психотерапията
Някой научи ли те да овладяваш своите емоции, научи ли те как да се справяш със своите страхове, а с тревожността?! Някой показа ли ти как да се справяш с мъката от загубата?! Някой научи ли те как да се предпазваш от емоционално и психическо посегателство?!
Растеш, докато се учиш… бързаш да пораснеш, защото тогава ще знаеш какво да правиш. Заравяш в себе си всички травми и болkи, чакайки просто да ти мине. За да не изглеждаш слаб, за да не се лигавиш, за да си зрял… Сблъсквайки се с поредния труден момент се самозаблуждаваш, че „не е станало нищо кой знае какво“, оправдаваш другите, наказваш себе си, игнорираш своите мисли и чувства. Повтаряш това многократно, защото изпитанията на живота свършват тогава, когато урокът е научен. „Бориш“ се с живота, вместо да усетиш истинската му наслада и без да се насладиш на неговата лекота, защото свикваш да пренебрегваш себе си.
Винаги има:
… нещо, което ти тежи,
… нещо, за което не искаш да говориш,
… нещо, за което чувстваш вина,
… нещо, което не можеш да забравиш,
… нещо, което не можеш да простиш,
… нещо, което не можеш да изречеш на глас,
… нещо, което ни пречи да заспиш,
… нещо, което не ти позволява да се успокоиш,
… нещо, което не можеш да промениш,
… нещо, което…
… влизаш в едни и същи ситуации, повтаряш едни и действия, правиш едни и същи избори. Накрая се убеждаваш, че „нещо не ти е наред“. Започваш да вярваш, че не заслужаваш да се чувстваш добре.
А ти бягаш… опитваш се да излезеш от този омагьосан кръг. Правиш някакви действия, променяш нещо (в много случаи промяната се свежда до промяна в цвета на косата), но каквото и да правиш, където и да бягаш, винаги се озоваваш на едно и също място.
Да, хората наоколо са различни. Обстановката може би също. А ти се чувстваш по един и същ начин, правиш едни и същи избори и повтаряш едни и същи грешки.
Кого да обвиниш?
Оглеждаш се. Всичко наоколо се е променило, а в уравнението остава само една константа – ти. И хоп… омагьосаният кръг се затваря. Отговор на въпроса: „Защо ми се случва всичко това?“ няма! Тогава започваш да злоупотребяваш с различни вещества и субстанции, за да спреш да циклиш в този свой ад. Психичните ти терзания започват да се отразяват на физическото ти състояние. Несъзнателно избираш някакво деструктивно поведение, което уж те кара да забравиш, и го повтаряш до саморазрушение.
Как да излезеш от този капан?
Тръгваш по пътя на самопознанието. Започваш с нагласата, че всички отговори ги носиш вътре в себе си. Именно това се случва в процеса на психотерапия. Тогава ще се научиш да разпознаваш страховете си. Започваш да ги приемаш. Разбираш травмите, болката… започва „лечение“ с приемане, освобождаване и любов.
Започваш да променяш своите стратегии за справяне с трудните ситуации. Освобождаваш се от нагласите, които провокират поведение, което не е в синхрон, с това, което искаш да постигнеш.
Получаваш възможност да:
– се сблъскаш и преосмислиш това, което ти тежи
– изкажеш и приемеш това, за което не искаш да говориш,
– се изправиш срещу чувството си за вина без да се страхуваш от него,
– намериш начин да приемеш нещата, които не можеш да забравиш,
– простиш,
– изречеш на глас всичко, което таиш в себе си,
– се успокоиш,
– промениш всичко, което искаш…
Психотерапията ще те научи на приемане – как да приемеш себе си, как да приемеш проблемите си, как да овладееш личната си житейска ситуация, как да владееш емоциите и поведението си, как да изразяваш себе си по правилния начин.
Психотерапията е среща със себе си. Първоначално тази среща плаши, а в процеса разбираш, че няма нищо лошо и срамно да си център на своя собствен свят по здравословен и екологичен начин. Изграждаш най-важната връзка в своя живот- връзката със самия себе си. Без тези здравословни взаимоотношения, няма как да изградиш здравословни взаимоотношения с другите.
Психотерапията е интересен, но не толкова лек процес. Изходът и резултатът от нея зависят изцяло от теб. Резултатът зависи от ресурсите, с които разполагаш, желанието и решителността ти да вземеш контрола над живота си. От готовността ти да се сблъскаш с истинското си лице, с истинската си идентичност.
Психотерапията е среща с най-специалния човек в твоя живот. Тя е опознаването на този човек. Приемането му, разбирането му и обикването му. Единствено този контекст може да ти даде безопасно пространство и правилните отговори. Те не винаги са лесни за приемане. Образът в огледалото не винаги съвпада с представите ти.
Психотерапията не е слабост, психотерапията не е егоизъм.
