Понякога не е страхът от хората.
Понякога е страхът как ще изглеждаме пред тях.
Социалната тревожност не винаги се вижда отвън. Често човек изглежда „нормално“, функционира, общува, работи. А отвътре мислите са напрегнати, тялото е нащрек, а всяка социална ситуация се преживява като изпит.
Ако често си задаваш въпроси като:
„Как изглеждам?“
„Ще кажа ли нещо глупаво?“
„Ще се изложа ли?“
„Защо го казах така?“
възможно е да се разпознаеш в социалната тревожност.
Какво представлява социалната тревожност?
Социалната тревожност е състояние, при което човек изпитва силен страх от оценка, отхвърляне или негативно възприемане от другите.
Тя не е:
- срамежливост;
- липса на социални умения;
- „характерова слабост“.
Социалната тревожност е вътрешно преживяване, при което вниманието е постоянно насочено навътре – към това как изглеждаш, как звучиш, какво си казал/а и как може да си възприет/а.
Характерно за социалната тревожност е:
- Страх в ситуации на социално взаимодействие, когато сме „видими“ за другите и изложени на оценка.
- Страх как се представяме и как другите ни приемат.
- Ирационалност на страховете – те често са несъразмерни на реалната заплаха.
- Избягване и силен дискомфорт, които водят до негативни последици в социален, професионален и личен план.
- Избягване на социални ситуации, защото предизвикват страх и тревожност (а това временно „облекчение“ поддържа проблема).
Как се преживява социалната тревожност?
Социалната тревожност засяга мислите, тялото и поведението.
На ниво мисли:
- „Ще ме оценят негативно.“
- „Ще кажа нещо неловко.“
- „Другите ще забележат, че съм притеснен/а.“
- „Трябва да се държа перфектно.“
На ниво тяло:
- сърцебиене;
- напрежение;
- треперене;
- задух;
- зачервяване;
- усещане за „празна глава“.
На ниво поведение:
- избягване на срещи, разговори, събития;
- прекомерна подготовка;
- мълчание или говорене „на автопилот“;
- бързо напускане на ситуации.
В кои ситуации най-често се активира социалната тревожност?
Социалната тревожност често се свързва със ситуации като:
- изнасяне на реч или изказване пред хора;
- присъствие на социално събитие;
- влизане в стая с непознати;
- говорене по телефона;
- хранене и/или пиене пред други;
- рекламация на стока в магазин.
Тези страхове обикновено са добре прикрити, защото често стоят върху по-дълбоки притеснения – страх от негативна оценка и страх от отхвърляне.
Страхът от оценка – сърцевината на социалната тревожност
В основата на социалната тревожност стои страхът от оценка.
Не толкова от хората, колкото от това:
- какво ще си помислят;
- дали ще бъдеш одобрен/а;
- дали ще се изложиш;
- дали ще бъдеш отхвърлен/а.
Това води до постоянно самонаблюдение – всяка дума, жест, пауза се анализира.
Контактът с другите престава да бъде спонтанен и се превръща в напрежение.
Как започва и какво я поддържа?
Много често социалната тревожност води началото си от юношеството, когато темата „как ме виждат другите“ е особено чувствителна. Страхът от чуждото мнение може да доведе до избягващо поведение – ограничаване на контактите, мълчание, „скриване“, отказ от възможности.
Развитието ѝ може да се свърже с:
- генетична предразположеност;
- ранни стресови преживявания (подигравки, критика, унижения);
- дефицити в социалните умения или липса на увереност в тях.
Ключовият механизъм тук е бягството: човек избягва ситуациите, които го плашат. Това обаче прави проблема хроничен и често го задълбочава. С времето социалната тревожност може да доведе до изолация, депресивни симптоми, влошени отношения и по-слабо представяне в училище или на работа.
Симптоми на социалната тревожност
Симптомите могат да варират, но често включват:
- изчервяване;
- изпотяване;
- треперене;
- сърцебиене;
- замайване;
- „празна глава“, трудност да се концентрираш.
Понякога симптомите могат да стигнат до паническа атака. Тревожността може да притъпи когнитивните процеси – памет, внимание, мислене и въображение, и така човек още повече да се убеди, че „не се справя“.
Социална тревожност и социална фобия – има ли разлика
Понякога термините се използват като синоними.
Социалната тревожност описва преживяването – степента на страх, напрежение и избягване.
Социалната фобия е диагностичен термин, използван от специалист.
Важно е да знаеш:
не е нужно да имаш диагноза, за да изпитваш реален дискомфорт.
Как изглежда социалната тревожност: преди – по време – след контакт
Симптоми ПРЕДИ социално взаимодействие
- прекомерна подготовка и репетиции;
- планиране на теми за разговор;
- мислене как да се представим „перфектно“ и какво да не стане.
Симптоми ПО ВРЕМЕ на социален контакт
Физически симптоми (активира се системата „бий се или бягай“; в крайни случаи – панически пристъп):
- треперене;
- учестено дишане;
- силно сърцебиене;
- изпотяване;
- изчервяване.
Често вниманието се насочва навътре: „Дали личи?“, „Как изглеждам?“, „Как звуча?“.
Симптоми СЛЕД социален контакт
- подробен отрицателен и самокритичен разбор на ситуацията;
- анализ на разговорите и езика на тялото, като им се придава негативен оттенък;
- „превъртане“ на моменти и търсене на доказателства, че сме се изложили.
Какво поддържа социалната тревожност
Социалната тревожност често се поддържа от няколко механизма:
- Избягване – колкото повече избягваш, толкова по-страшно изглежда.
- Свръхконтрол – опит да кажеш „правилното“, вместо да бъдеш автентичен/а.
- Самокритика – фокус върху грешките, реални или въображаеми.
- Сравнение – постоянно мерене с другите.
Тези стратегии носят краткосрочно облекчение, но дългосрочно засилват тревожността.
Какво помага при социална тревожност
Социалната тревожност е преодолима.
Работещи посоки са:
- психотерапия – работа със страховете, мисловните модели и поведението;
- постепенно излагане на социални ситуации с подкрепа;
- работа с тялото и нервната система;
- развиване на по-състрадателно отношение към себе си.
Целта не е да станеш „безстрашен“, а да можеш да присъстваш, дори когато има притеснение.
Кога е добре да потърсиш подкрепа
Добре е да потърсиш помощ, ако социалната тревожност:
- те кара да избягваш важни ситуации;
- ограничава работата, отношенията или ежедневието;
- се засилва с времето;
- води до постоянен вътрешен стрес.
Работата със специалист може да помогне да разбереш какво стои зад страха и да намериш по-спокоен начин за свързване с другите.
Социалната тревожност не означава, че не си социален човек.
Често означава, че ти пука – може би дори прекалено много.
Когато започнеш да разбираш този страх, нещо в теб започва да се отпуска.
