Picture of Цвети

Цвети

Психолог | НЛП психотерапевт

Деструктивни мисловни модели: когато миналото определя очакванията ни

Защо понякога продължаваме да очакваме критика, отхвърляне или провал, дори когато обстоятелствата са се променили? Как миналият опит се превръща в устойчиви мисловни модели, които влияят върху отношенията, решенията и представата ни за самите нас?

Как се формират убежденията, през които възприемаме себе си и другите, и защо продължаваме да им вярваме дори когато обстоятелствата са се променили?

Представи си, че си положил много усилия за нещо. Работил си внимателно, обмислял си решенията си и си доволен от резултата. Показваш свършеното на човек, чието мнение е важно за теб.

Той поглежда и казва: „Добре е, но тук можеше да се справиш по-добре.“ Не е повишил тон. Не е отрекъл труда ти. Посочил е нещо конкретно, което според него може да бъде подобрено.

Но ти вече не чуваш останалото. „Пак не се справих.“, „Никога не е достатъчно.“, „Колкото и да се старая, все нещо не е наред.“ Усещаш напрежение. Удовлетворението от свършеното изчезва. Започваш да обясняваш защо си постъпил по определен начин или замълчаваш, защото не искаш да се оправдаваш.

Човекът отсреща може дори да не подозира какво се е случило. За него това е била обикновена забележка. За теб тя е прозвучала като присъда.

Понякога реагираме не само на това, което се случва в момента, а и на значението, което сме се научили да придаваме на подобни ситуации.

И точно тук започва разговорът за мисловните модели. За онези устойчиви мисловни модели, чрез които понякога продължаваме да преживяваме настоящето през опита от миналото..

Отражение на дърво във вода – визуална метафора за мисловни модели и начина, по който възприемаме действителността

Какво представляват мисловните модели?

Мисловните модели са относително устойчиви начини, по които организираме, интерпретираме и осмисляме информацията. Те ни помагат да се ориентираме в света, без всеки път да започваме отначало.

Когато срещнем непозната ситуация, се опитваме да я разберем чрез онова, което вече знаем. Сравняваме я с предишни преживявания, разпознаваме прилики, правим предположения и предвиждаме възможни последствия.

Този процес е естествен и необходим.

Ако трябваше да анализираме съзнателно всяка подробност от ежедневието си, вземането дори на обикновени решения би изисквало огромно усилие. Но способността да разпознаваме познатото има и друга страна. Можем да разпознаем познат модел дори когато настоящата ситуация се различава съществено от миналата.

Човек, който многократно е преживявал критиката като отхвърляне, може да започне да очаква отхвърляне при всяка забележка. Човек, който е свикнал да бъде оценяван според постиженията си, може да изпитва затруднение да приеме, че има стойност и когато не успява. А човек, който е преживявал непредвидими реакции от близките си, може да се научи непрекъснато да следи настроенията на другите.

Това не означава, че тези хора непременно ще развият такива модели. Означава, че преживяванията могат да създадат очаквания, които по-късно да повлияят върху възприемането на нови ситуации.

Мисловният модел започва да ни ограничава, когато престанем да го разпознаваме като един от възможните начини за разбиране на действителността и започнем да го приемаме за самата действителност.

Как се формират мисловните модели?

Никой не се ражда с готова представа за това дали е достатъчно добър, дали може да разчита на другите или дали грешките му ще бъдат приети.

Тези представи се изграждат постепенно.

Върху тях влияят отношенията с близките, семейната среда, преживяванията в училище, социалните очаквания, личните успехи и неуспехи, както и значенията, които човек придава на случващото се.

Ранният опит има особено значение, защото в детството тепърва изграждаме разбиране за себе си и отношенията си с другите. Но мисловните модели не се формират единствено тогава. Те могат да се развиват, променят и затвърждават през целия живот.

От преживяване към убеждение

Представи си дете, което показва на баща си рисунка.То е развълнувано. Избрало е цветовете, нарисувало е къща, дърво и хора. Очаква баща му да погледне.

Бащата казва: „Защо си направил дървото толкова голямо? Не виждаш ли, че не е правилно?“ Но детето не разполага с неговата гледна точка. Възможно е той да няма намерение да нарани детето. Може да смята, че му помага да се научи да рисува по-добре. То може да преживее думите му като неодобрение.

Ако подобни ситуации се повтарят, постепенно може да се оформи убеждение: „Това, което правя, никога не е достатъчно добро.“ С времето то може да придобие още по-общо значение: „Аз не съм достатъчно добър.“

Години по-късно същият човек може да бъде компетентен специалист, да има реални постижения и да получава признание.

И въпреки това една забележка да предизвиква несъразмерно силно напрежение. Не защото не разбира какво му казват. А защото чутото се свързва с вече познато обяснение за самия него.

Тук е важно да направим разграничение.

Едно преживяване не определя автоматично какво убеждение ще се формира. Различните хора могат да интерпретират сходни ситуации по различен начин. Значение имат честотата, контекстът, отношенията, темпераментът и останалият житейски опит.

И когато определено значение се повтаря достатъчно често, то може постепенно да се превърне в устойчив начин на възприемане.

Когато миналият опит започне да обяснява настоящето

Върни се към човека от началото на статията. Той получава забележка за работата си.

Какво всъщност знае? Знае, че друг човек е посочил нещо, което може да бъде подобрено.

Какво предполага? Предполага, че не се е справил достатъчно добре.

А какво може да стои зад това предположение? Убеждението, че грешките са доказателство за лична недостатъчност.

Тук се появява една съществена разлика.

Забележката се отнася до конкретно действие. Убеждението я превръща в оценка за цялата личност.

И човек започва да реагира не само на обратната връзка, а и на собственото си заключение.

Той може да изпита срам, да се защитава, да се отдръпне или да положи още повече усилия, за да не допусне следваща грешка.

Така миналият опит не просто влияе върху настоящото преживяване. Той може да насочва и поведението, чрез което човек се опитва да предотврати повторението му.

Автоматичните мисли и убежденията не са едно и също

В предишната статия „Как мислите влияят на начина, по който преживяваме света“ разгледахме автоматичните мисли — бързите интерпретации, които се появяват в отговор на определена ситуация.

Тук ще погледнем какво може да стои зад тях.

Автоматичната мисъл може да бъде: „Сигурно съм го разочаровал.“

По-дълбокото убеждение може да бъде: „Не съм достатъчно добър.“

А правилото, което човек е изградил, за да се справя с това убеждение, може да звучи така: „Трябва да правя всичко безупречно, за да ме приемат.“

Трите са свързани, но не са идентични.

Автоматичната мисъл е конкретна интерпретация. Убеждението е по-устойчива представа за себе си, другите или света. Правилото определя как човек смята, че трябва да постъпва, за да се предпази от нежелано преживяване.

Именно тази връзка може да обясни защо някои реакции се повтарят в привидно различни ситуации.

Защо повтаряме едни и същи мисловни модели?

Може да знаеш, че си способен, и въпреки това да се съмняваш в себе си. Може да разбираш, че не носиш отговорност за настроенията на всички около теб, но да продължаваш да се чувстваш виновен, когато някой е недоволен. Може да осъзнаваш, че конфликтът не означава непременно край на отношенията, но всяко несъгласие да събужда страх от отхвърляне.

Защо знанието невинаги е достатъчно?

Защото устойчивите мисловни модели не се поддържат единствено от съзнателните ни заключения. Те могат да влияят върху това какво забелязваме, как го интерпретираме, какво очакваме и как реагираме.

Забелязваме онова, което потвърждава очакванията ни

Представи си човек, който вярва: „Хората рано или късно ме изоставят.“

Когато близък човек не отговори на съобщението му, той може да приеме забавянето като знак за отдалечаване. Когато получи внимание, може да го възприеме като временно. Когато отношенията вървят добре, може да остане нащрек за признаци, че нещо ще се промени.

Това е пример за начина, по който съществуващите убеждения могат да насочват вниманието и интерпретацията ни. Не означава, че човек умишлено пренебрегва действителността. Означава, че информацията, която съответства на очакванията му, може да изглежда по-убедителна от онази, която ги поставя под въпрос.

Поведението също може да поддържа убеждението

Нека продължим със същия пример.

Човекът се страхува, че ще бъде изоставен. Започва да търси непрекъснато уверение, че отношенията са стабилни. Пита дали всичко е наред, следи за промени в тона, опитва се да предотврати всяко отдалечаване. Партньорът му постепенно може да започне да се чувства притиснат и да поиска повече лично пространство.

Това от своя страна може да бъде преживяно като потвърждение: „Знаех си, че ще ме изостави.“

Така поведението, чрез което човек се опитва да се предпази от определено преживяване, понякога допринася за напрежение, което поддържа първоначалното му убеждение. Не всяка подобна ситуация протича по този начин. Но примерът показва защо един мисловен модел може да се запазва, дори когато причинява страдание.

Кога един мисловен модел става деструктивен?

Не всяко неприятно убеждение е деструктивно. Не всяка самокритична мисъл е проблем. И не всяко очакване за неблагоприятен изход е неоснователно.

Понякога критиката действително е справедлива. Понякога отношенията са несигурни. Понякога имаме основание да се съмняваме в собственото си решение.

Проблемът възниква, когато определен начин на мислене стане толкова устойчив и негъвкав, че започне да ограничава възможността да оценяваме ситуациите според действителните им обстоятелства.

Например: „Трябва да се справям сам.“ Това убеждение може да бъде свързано със самостоятелност, отговорност и способност за справяне. Но когато се превърне в безусловно правило, човек може да изпитва срам да поиска помощ дори когато има реална нужда от нея.

„Не бива да разочаровам никого.“ Зад него може да стои желание за добри отношения и загриженост към другите. Но ако човек започне да пренебрегва собствените си потребности, за да избегне всяко чуждо недоволство, убеждението може да поддържа изтощение и вътрешно напрежение.

„Ако допусна грешка, значи не съм достатъчно добър.“ Това убеждение може да подтиква към високи постижения. Но може и да превърне всяко предизвикателство в заплаха за собствената стойност.

Деструктивният мисловен модел не се определя само от съдържанието на мисълта, а и от това колко негъвкаво я прилагаме и как тя влияе върху живота ни.

Как мисловните модели влияят върху отношенията и решенията ни?

Мисловните модели не остават единствено във вътрешния ни диалог. Те участват в начина, по който изграждаме отношения, поставяме граници, приемаме обратна връзка и вземаме решения.

Човек, който вярва, че трябва винаги да бъде полезен, може да изпитва вина, когато отказва. Човек, който очаква да бъде критикуван, може да възприема обикновените въпроси като опит да бъде поставен под съмнение.

Човек, който е убеден, че не заслужава внимание, може да омаловажава интереса, който другите проявяват към него. А човек, който свързва сигурността с постоянен контрол, може да изпитва силно напрежение, когато не знае как ще се развие дадена ситуация.

Тези реакции невинаги са очевидни за самия човек.

Отстрани той може да изглежда прекалено взискателен, недоверчив, затворен или контролиращ. Но зад поведението може да стои опит да се избегне преживяване, което някога е било болезнено. Това не означава, че всяко поведение трябва да бъде оправдано с миналото. Означава, че разбирането на неговата функция може да ни помогне да открием възможност за промяна.

Как да разпознаеш мисловен модел, който те ограничава?

Невинаги можем да разпознаем убежденията си директно. Често ги забелязваме чрез повтарящите се ситуации, в които изпитваме сходни емоции и реагираме по познат начин.

Може да започнеш с въпроса: „Кое преживяване се повтаря в живота ми, въпреки че обстоятелствата са различни?“

Например:

Сменяш работното място, но продължаваш да се страхуваш, че не си достатъчно компетентен. Изграждаш нови отношения, но отново очакваш да бъдеш изоставен. Постигаш нещо важно, но удовлетворението бързо отстъпва място на мисълта, че е трябвало да направиш повече.

Това не доказва наличието на конкретно убеждение. Но може да бъде отправна точка за изследване.

Първо: обърни внимание на повтарящата се реакция

Не е необходимо веднага да търсиш причината. Започни с наблюдение.

  • В какви ситуации изпитваш непропорционално силно напрежение?
  • Кога се защитаваш, преди да си разбрал какво точно ти казват?
  • Кога изпитваш вина, въпреки че не си нарушил собствените си ценности?
  • Кога започваш да очакваш неблагоприятен изход, без да разполагаш с достатъчно информация?

Тези реакции могат да насочат вниманието ти към определен начин на интерпретация.

Второ: потърси убеждението зад мисълта

Да се върнем към примера с критиката.

Автоматичната мисъл е: „Пак не се справих.“

Можеш да се запиташ: „Ако това беше вярно, какво би означавало за мен?“

Възможният отговор е: „Не съм достатъчно способен.“

А ако продължиш: „И какво би означавало това?“

Може да се появи: „Другите няма да ме уважават.“ Или: „Няма да ме приемат.“

Не е необходимо да стигнеш до някаква предварително очаквана истина. Важно е да проследиш какво значение придаваш на ситуацията. Понякога именно това значение обяснява защо реакцията е толкова силна.

Трето: провери дали убеждението описва настоящето

Един от най-важните въпроси е: „Това, което очаквам сега, основано ли е на настоящата ситуация, или ми е познато от предишни преживявания?“

Възможно е отговорът да бъде и двете. Миналият опит не е непременно погрешен ориентир. Той съдържа информация, която може да бъде полезна.

Но не е достатъчен сам по себе си, за да определи какво се случва днес.

Можеш да се запиташ:

  • „Какви доказателства имам за това заключение?“
  • „Какво в настоящата ситуация е различно от предишните?“
  • „Има ли информация, която не се вписва в очакването ми?“
  • „Как бих разбрал случващото се, ако не приемах предварително, че резултатът ще бъде същият?“

Целта не е да отречеш преживяванията си. Целта е да оставиш възможност настоящето да бъде различно от миналото.

Може ли един устойчив мисловен модел да се промени?

Да. Но промяната невинаги настъпва в момента, в който осъзнаем дадено убеждение.

Можеш да разбереш откъде идва страхът ти от критика и въпреки това да продължиш да изпитваш напрежение, когато някой не е съгласен с теб. Можеш да осъзнаеш, че не носиш отговорност за всички около себе си, но все още да изпитваш вина, когато поставяш граница.

Това не обезсмисля осъзнаването.

То показва, че устойчивите модели включват не само начина, по който мислим, но и емоционалните ни реакции, очакванията и поведението, което сме усвоили. Затова промяната често изисква нов опит.

В когнитивно-поведенческата терапия се изследва връзката между мислите, емоциите и поведението. Работата включва разпознаване и преразглеждане на неадаптивни мисловни модели, както и промени в поведението, чрез които човек може да натрупа различен опит.

Да постъпиш различно, преди да се почувстваш напълно сигурен

Представи си човек, който вярва: „Ако откажа, ще ме отхвърлят.“ Той може да разбира, че има право да отказва. Но всеки път, когато трябва да го направи, изпитва напрежение. Ако продължава да се съгласява с всичко, няма възможност да провери какво действително ще се случи, когато постави граница.

Промяната може да започне с малка, обмислена стъпка.

Да откаже нещо, което не желае. Да понесе неудобството от чуждото недоволство, без веднага да се опитва да го премахне. Да наблюдава какво се случва в действителност. Възможно е другият човек да приеме отказа спокойно. Възможно е да бъде разочарован.

Но дори тогава човек може да открие нещо важно: чуждото разочарование не означава непременно отхвърляне, а несъгласието не обезсилва правото му на собствено решение.

Така новият опит постепенно може да разшири представата му за възможните последствия.

Когато разбирането не е достатъчно

Има убеждения, които са свързани с продължителни болезнени преживявания, силен страх, срам или устойчиви модели на отношения.

При тях не е достатъчно човек просто да си каже, че трябва да мисли различно.

В психотерапевтичната работа можем да изследваме не само съдържанието на убеждението, но и неговата история, емоционалното му значение и начините, по които продължава да влияе върху настоящия живот.

Например зад изречението: „Не съм достатъчно добър.“ Може да стои дългогодишен опит човек да получава внимание основно когато постига нещо.

Тогава въпросът не е само дали убеждението е вярно.

Важно е да разберем как се е формирало, каква функция е изпълнявало, кога се активира и какво поддържа неговото влияние. Това позволява промяната да не остане единствено на нивото на рационалното убеждаване.

Не всичко, което си научил за себе си, продължава да бъде вярно

Мисловните модели са част от начина, по който разбираме света. Те ни помагат да предвиждаме, да се ориентираме и да вземаме решения. Но някои от тях са се формирали в обстоятелства, които вече не съществуват.

Може някога да си имал основание да бъдеш непрекъснато нащрек. Може да си се научил да премълчаваш, защото изразяването на несъгласие е водело до конфликт. Може да си свикнал да доказваш стойността си чрез постижения, защото това е бил начинът да получиш признание.

Тези реакции могат да бъдат разбираеми в контекста, в който са възникнали.

Но това не означава, че трябва да продължат да определят всяко твое решение. Не можем да променим миналите преживявания. Можем обаче постепенно да преразглеждаме значенията, които сме изградили около тях.

И следващия път, когато усетиш, че една ситуация ти е болезнено позната, може би си струва да се запиташ: „Това, което очаквам да се случи, принадлежи на настоящето ми или на начина, по който съм се научил да разбирам миналото?“

Отговорът невинаги ще бъде лесен. Но самият въпрос може да отвори пространство между познатата реакция и възможността да избереш друга.

Сподели статията:

Ако тази статия е породила мисъл, въпрос или реакция, можеш да ги оставиш тук. Ако не – това също е напълно ок.

Коментарите не заместват професионална помощ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Запиши
час