Picture of Цвети

Цвети

Психолог | НЛП психотерапевт

Как мислите влияят на начина, по който преживяваме света

Една ситуация може да предизвика различни мисли, емоции и реакции. Как автоматичните мисли и убежденията ни влияят върху начина, по който разбираме случващото се, и как да различаваме фактите от собствените си предположения?

Как мислите влияят на живота ни, когато започнем да приемаме собствените си предположения за действителност?

Каква е връзката между мислите, убежденията, емоциите и решенията, които вземаме?

Получаваш съобщение: „Трябва да поговорим.“ Само три думи. Няма обяснение. Няма допълнителна информация. Не знаеш за какво става въпрос. И все пак в съзнанието ти вече може да се е появила цяла история.

„Сигурно съм направил нещо нередно.“

„Нещо лошо се е случило.“

„Защо не ми казва направо?“

Усещаш напрежение. Започваш да преглеждаш последните разговори. Опитваш се да откриеш какво си пропуснал. А човекът отсреща може просто да иска да обсъдите плановете за следващата седмица.

Ситуацията още не се е изяснила, но ти вече преживяваш значението, което си ѝ придал.

Точно тук започва разговорът за начина на мислене. И за това как мислите влияят на живота ни.

Мисълта и действителността не са едно и също

Когато възприемаме случващото се около нас, ние не регистрираме само факти. Опитваме се да ги разберем. Свързваме новата информация с предишния си опит, с очакванията си, с убежденията си за себе си и за другите. Така една ситуация придобива лично значение.

Представи си двама души, които не получават отговор на изпратено съобщение. Единият си мисли: „Вероятно е зает.“ Оставя телефона и продължава деня си. Другият си мисли: „Явно не съм важен.“ Започва да проверява кога човекът е бил онлайн, припомня си последния им разговор и постепенно усеща тревога.

Фактът е един и същ: няма отговор. Различна е интерпретацията.

Това не означава, че човек сам създава всичките си емоционални преживявания чрез мислите си. Емоциите се влияят и от телесното състояние, натрупания опит, отношенията и реалните обстоятелства. Но начинът, по който разбираме една ситуация, често има съществено значение за реакцията ни.

Какво представляват автоматичните мисли?

Не всяка мисъл се появява след съзнателно разсъждение. Много от оценките, които правим през деня, възникват бързо и почти незабележимо. Някой повишава тон и ти си мислиш: „Ядосан ми е.“ Допускаш грешка и веднага се появява: „Нищо не правя както трябва.“ Получаваш комплимент, но вътрешният ти отговор е: „Казва го от учтивост.“

Тези бързи, спонтанни интерпретации се наричат автоматични мисли.

Те не са непременно погрешни. Някои от тях са точни и полезни. Други отразяват непълна информация, стари очаквания или устойчиви начини да възприемаме себе си.

Трудността възниква, когато приемем автоматичната мисъл за безспорен факт, без да забележим, че тя е само една възможна интерпретация.

Тази връзка между начина, по който възприемаме дадена ситуация, и последващите ни емоционални и поведенчески реакции е в основата на когнитивния модел на Аарон Бек. Той разглежда автоматичните мисли като част от процеса, чрез който придаваме значение на преживяванията си.

Когато мисълта започне да звучи като истина

„Няма да се справя.“

„Всички ще ме осъдят.“

„Ако откажа, ще ме отхвърлят.“

Тези изречения могат да звучат толкова убедително, че човек дори да не ги разпознава като мисли. Те се превръщат в отправна точка за решенията му.

Може да не кандидатства за работа, защото предварително е решил, че няма да бъде одобрен. Може да се съгласи с нещо, което не желае, защото очаква неодобрение. Може да избягва разговор, защото е убеден, че ще завърши с конфликт.

Така мисълта започва да влияе не само върху преживяването, но и върху поведението. А поведението понякога поддържа първоначалното убеждение. Човекът, който не кандидатства, никога не разбира дали би бил одобрен. Липсата на опит се превръща в още едно основание да вярва, че не е достатъчно способен.

Защо повтаряме едни и същи мисловни модели?

Начинът ни на мислене се формира постепенно.

Влияят му преживяванията, отношенията, средата, в която сме израснали, и значенията, които сме придавали на случилото се. Човек, който често е бил критикуван за грешките си, може да развие силна чувствителност към оценката на другите. Човек, който е преживявал непредвидими реакции от близките си, може да започне постоянно да търси признаци за предстоящ конфликт.

Това не са неизбежни последствия. Хората реагират различно на сходни преживявания. Но когато определен начин на интерпретация се повтаря достатъчно често, той може да се превърне в познат мисловен модел.

И тогава започваме да виждаме новите ситуации през очаквания, които са се формирали много преди тях.

Убежденията, през които гледаме себе си

Под някои автоматични мисли стоят по-устойчиви убеждения.

Например:

„Трябва да се справям сам.“

„Не бива да разочаровам никого.“

„Ако допусна грешка, значи не съм достатъчно добър.“

Тези убеждения могат да влияят върху множество различни ситуации.

Човекът, който вярва, че трябва винаги да се справя сам, може да изпитва затруднение да поиска помощ дори когато има реална нужда от нея. Този, който свързва грешките със собствената си стойност, може да преживява обикновена обратна връзка като личен провал. Убежденията не определят окончателно поведението ни. Но могат да направят определени реакции по-вероятни.

Особено когато остават неразпознати.

Когато мисленето започне да поддържа напрежението

Мисленето ни помага да планираме, да предвиждаме последствия и да вземаме решения. Но не всяко продължително мислене води до по-голяма яснота.

Представи си, че си провел труден разговор. След него започваш да си припомняш отделни изречения:

„Защо казах точно това?“

„Дали не прозвучах грубо?“

„Ами ако ме е разбрал погрешно?“

Връщаш се към разговора отново и отново. Опитваш се да достигнеш до сигурност, която ситуацията не може да ти даде. Постепенно вече не анализираш какво се е случило, а преживяваш многократно собствените си предположения.

Тук е важно да разграничим размишлението, което ни помага да разберем нещо, от мисловното повтаряне, което поддържа тревогата.

Първото може да доведе до решение или нова гледна точка. Второто често ни връща към същите въпроси, без да добавя нова информация. Колкото повече се опитваме да премахнем всяка несигурност чрез мислене, толкова по-трудно понякога става да приемем, че не всичко може да бъде предварително изяснено.

Можем ли да променим начина си на мислене?

Да промениш начина си на мислене не означава да замениш всяка неприятна мисъл с положителна. Нито да се убеждаваш, че всичко ще бъде наред.

Понякога ситуацията действително е трудна. Понякога опасенията ни имат основание. А понякога неприятната емоция е напълно разбираема реакция на случващото се.

Целта не е да отречем това. По-скоро да започнем да различаваме какво знаем, какво предполагаме и какво добавяме от собствения си опит.

Първо: забележи какво си казваш

Върни се към съобщението от началото: „Трябва да поговорим.“ Ако усетиш напрежение, можеш да се запиташ: „Какво точно си помислих, преди да се почувствам така?“ Не е необходимо веднага да променяш мисълта.

Първата задача е да я разпознаеш. „Сигурно съм направил нещо нередно.“ Вече имаш конкретно изречение, което можеш да разгледаш.

Второ: отдели факта от предположението

Какво знаеш със сигурност? Със сигурност знаеш, че има някой, който иска да разговаря с теб.

Какво предполагаш? Предполагаш, че разговорът ще бъде неприятен и че причината е в теб.

Това разграничение не доказва, че предположението ти е погрешно. Но ти позволява да го видиш като предположение, а не като установена действителност.

Трето: потърси и други възможни обяснения

Вместо да се опитваш да убедиш себе си, че няма никакъв проблем, можеш да попиташ:

„Какво друго би могло да означава това?“

„Каква информация ми липсва?“

„Има ли нещо, което подкрепя предположението ми, и нещо, което не го подкрепя?“

Не търсим непременно най-приятното обяснение. Търсим по-пълна и реалистична представа за ситуацията.

Четвърто: избери как да реагираш

Дори когато мисълта продължава да те тревожи, не е задължително поведението ти да бъде продиктувано от нея. Можеш да поискаш уточнение. Можеш да изчакаш повече информация. Можеш да решиш, че засега няма какво да предприемеш.

Това е съществена разлика.

Не винаги можем да изберем коя мисъл ще се появи. Но можем постепенно да развиваме способността да преценяваме какво значение да ѝ дадем и как да постъпим.

А ако една мисъл продължава да се връща?

Разпознаването на мисловния модел невинаги е достатъчно, за да го променим.

Можеш да знаеш, че прекалено се тревожиш от чуждото мнение, и въпреки това да изпитваш силно напрежение, когато трябва да откажеш. Можеш да разбираш, че една грешка не определя стойността ти, но критиката все още да те кара да се чувстваш недостатъчен.

Това не означава, че осъзнаването е безполезно.

Означава, че някои модели са свързани с по-дълбоки убеждения, емоционални преживявания и усвоени начини на реагиране. Промяната им може да изисква време, нов опит и последователна работа.

В психотерапията не се занимаваме единствено с това дали дадена мисъл е вярна.

Изследваме и защо тя се появява толкова често, какво означава за човека, какви преживявания я поддържат и как влияе върху отношенията и решенията му.

Зад едно привидно просто изречение като „Не съм достатъчно добър“ може да стои цял начин, по който човек е свикнал да разбира себе си.

Не е необходимо да вярваш на всяка своя мисъл

Мислите са част от вътрешния ни живот. Те ни помагат да разбираме, да предвиждаме, да си спомняме и да вземаме решения. Не всяка мисъл е точна оценка на действителността.

Някои са предположения. Други са страхове. Трети повтарят познати обяснения, които отдавна не сме поставяли под въпрос.

Има значение не само какво мислим, но и как се отнасяме към собствените си мисли.

Можем да ги приемаме като окончателни заключения. А можем да започнем да ги разглеждаме като информация, която подлежи на проверка.

Това не премахва трудните преживявания. Не ни прави постоянно спокойни и не ни гарантира правилни решения. Създава възможност да не реагираме всеки път по един и същ начин.

И следващия път, когато в съзнанието ти се появи убедителното „Сигурно ще се проваля“, може би ще успееш да добавиш още един въпрос: „Това нещо, което знам, или нещо, което очаквам?“

Разликата между двете може да промени начина, по който ще продължиш разговора със себе си.

Сподели статията:

Ако тази статия е породила мисъл, въпрос или реакция, можеш да ги оставиш тук. Ако не – това също е напълно ок.

Коментарите не заместват професионална помощ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Запиши
час