Как да поставим и да запазим своите лични граници
Темата за поставянето на личните граници е повече от актуална днес. Изключително важно е да чувстваме докъде са нашите лични граници, да ги разбираме, да живеем в рамките им и да ги отстояваме. В ситуации на криза тази тема става все по-актуална и по-наболяла. Поставянето на здравословни лични граници е от съществено значение за нашето психично здраве.
Какво означава терминът „лични граници“?
Личните граници са границите на нашето Аз. Това е само наша територия. Те ни помагат да отделим себе си, своите чувства, желания и мисли от тези на другите хора.
Как разбираме, че сме в своите лични граници?
Чувстваме се комфортно в тях. Така както имаме физически граници и в тях се чувстваме добре, а изпитваме нетърпим дискомфорт, когато някой ги прекрачи и застане много близо до нас, така е и с личните граници.
Зад тези граници човек остава сам със себе си – там е неговото собствено пространство, там е истински у дома и се чувства добре и спокоен.
Кога губим своите лични граници?
Много често – още в детството. Когато ни възпитават, когато ни показват или казват кое е правилно и кое не е, как трябва и как не трябва да се случва дадено нещо. В нашия манталитет това е силно проявено.
В детството ни родителите и учителите често прекрачват нашите лични граници и това се отчита като нещо напълно нормално. Те започват да решават вместо детето как се чувства то в своето тяло, как „трябва“ да се чувства, как е нужно да протичат всички процеси.
По този начин ние спираме да имаме усещането къде свършва нашето Аз и къде започва това на другия човек. Докато сме деца – „мама решава всичко заради мен“, а след това какво?
Така оставяме другите да решават вместо нас. И те го правят без никакъв проблем и с лекота. А ние не разбираме защо живеем с усещането, че сме нещастни и с постоянен вътрешен дискомфорт.
Отговорът се крие в това, че сме позволили на другите да навлизат в нашата лична територия. В детството това е било напълно нормално за нас и ние сме приели нарушените лични граници като нещо естествено.
Като възрастни обаче ни е много трудно да кажем:
„НЕ! С мен така няма как!“
Страхуваме се да бъдем неудобни. Страхуваме се да не ни отхвърлят. И този страх е толкова силен, че премахваме всички бариери и позволяваме на другите да навлизат в нашето лично пространство.
Има огромна вероятност дори да свикнем с това състояние на постоянен дискомфорт до такава степен, че да не го забелязваме. Но това в никакъв случай не означава, че ще бъдем щастливи.
Две фундаментални грешки, които правим
1. Допускаме, че хората сами ще се сетят как да се отнасят с нас
Ние знаем кое е правилно и кое не е на нашата територия и автоматично считаме, че параметрите на другия са същите като нашите.
Да, но това не е така. Другият действа по начина, по който е свикнал – по правилата, които важат в неговия свят, докато не му кажем категорично какво ни харесва и какво не.
Това не е проява на грубост или липса на възпитание. Това е нормално – човекът отсреща няма как да гадае какви са нашите параметри.
Докато не реагираме, той ще действа „по подразбиране“. Така личните ни граници ще бъдат постоянно нарушавани.
2. Допускаме, че другите знаят по-добре кое е важно за нас
Това идва от детството, когато мама е знаела по-добре от теб какво чувстваш и от какво имаш нужда.
Така ние даваме пълен контрол на другия, като му заявяваме:
„Ти знаеш по-добре от мен какво е най-доброто за мен.“
Границите ни се размиват и дори заличават. Пускаме все повече хора в своето сакрално пространство и не забелязваме, че това ни носи непоносим дискомфорт.
Свиваме се – и това започва да личи и на физическо ниво: тялото се свива, раменете също.
Как да разберем, че личните ни граници са нарушени?
- Получаваме съвети, които не сме потърсили
- Неоснователна и деструктивна критика
- Обращение с умалителни имена от хора, с които нямаме близки отношения, особено публично
- Нарушаване на физическите ни граници – приближаване или докосване без съгласи
- Когато някой ни казва как се чувстваме
Как да изградим своите лични граници?
1. Опознай себе си
Започнете да наблюдавате какво ви кара да се чувствате добре и какво – не. Ако не знаете какво искате, започнете от обратното – какво не искате.
2. Не позволявайте на друг да определя как се чувствате
Единствено вие знаете кое е най-доброто за вас.
3. Осъзнайте страха от това да бъдете неудобни
Регистрирайте го и действайте въпреки него.
4. Сложете край на постоянните компромиси
Компромисите понякога са нужни, но не и като начин на живот.
5. Наблюдавайте реакциите на тялото си
Емоциите винаги сигнализират, че нещо не е наред.
6. Научете се да казвате „не“
Имате пълното право да отказвате и да прекратявате токсични отношения.
7. Свикнете да чувате „не“
То не е отхвърляне на вас като личност.
8. Не се страхувайте да грешите
Грешките са част от ученето и трупането на опит.
9. Не отстоявайте границите си агресивно
Границите не са стени, а начин на комуникация.
10. Уважавайте своите и чуждите граници
Това води до по-дълбоко осъзнаване и хармонични взаимоотношения.
Хабим много енергия, когато не умеем да поставяме личните си граници. Наблюдавайте се, опознавайте се и си позволете да проявите своята уникалност и индивидуалност.
Ако статията ви е харесала и ви е била полезна, ще се радвам да я споделите.
