Прокрастинацията – навикът да отлагаш важните неща
„Няма нищо по-изтощително от непрекъснатото усещане за нещо отложено, за нещо недовършено.“
Уилям Джеймс
Колко често чуваш и казваш репликите: „Ще започна да тренирам от понеделник“, „От началото на годината ще променя начина си на живот“, „Ще отслабна за лятото“, „Ще бъда щастлив, когато намеря правилния човек“, „Ще създам семейство, когато имам стабилност“, „Ще си намеря нова работа, когато дойде подходящият момент“.
И от толкова глобални отлагания стигаш и до ежедневните: „Ще оставя това за понеделник“, „Ще се обадя на този клиент по-късно“, „Ще отговоря на този имейл следобед“ и т.н.
Днес ще се запознаем с причините за отлагането (прокрастинацията) и с начините да се справим с тази ментална нагласа. Прокрастинацията – отлагане на действията за по-късно – е доста популярен проблем в наши дни. Психологията активно изучава тази особеност на поведението и съответно е създала подходи за справяне с нея. Отлагането е тясно свързано с нашите емоции.
Спрямо традиционното схващане човекът, който непрестанно отлага своите действия, не умее да управлява ефективно своето време. Ако осъзнава колко време му е необходимо за определена задача и спре да пилее времето си в безцелно сърфиране в интернет и други хаотични действия, той би могъл да контролира поведението си и да приключва задачите си навреме.
Все повече обаче в психологията се налага хипотезата, че отлагането е свързано повече с управлението на емоциите, отколкото с управлението на времето.
Допуска се, че задачата, която отлагаме, предизвиква негативни чувства – може да ни е скучна, прекалено сложна или да се страхуваме от хипотетичен провал. Често дори не осъзнаваме каква емоция стои зад задачата. За да се почувстваме по-добре в момента, несъзнателно започваме да се разсейваме – гледаме видеа, скролваме в социалните мрежи.
Новият поглед към прокрастинацията изисква и нов подход към справянето с нея. Не става дума за липса на планиране или неразбиране колко време ни е нужно. Напълно осъзнаваме, че задачата трябва да бъде изпълнена сега. Но често искаме да избягаме от дискомфорта, който тя ни причинява. Казано на езика на психологията – отлагаме действието, за да получим краткосрочно облекчение, което е неконструктивно спрямо дългосрочните ни цели.
Тази теория обяснява и съвременни явления – например защо милиарди хора гледат онлайн клипчета с котки. Проучване с над хиляда участници показва, че те подобряват настроението, но след това често пораждат чувство за вина. Това ясно показва, че отлагането е неефективна стратегия за емоционална регулация.
Продължителната прокрастинация е свързана с тревожност, депресия, отслабен имунитет и дори със сериозни здравословни проблеми. Причините са две:
- отлагането на важни задачи води до хроничен стрес;
- хората започват да отлагат и действия, свързани със здравето си.
Как придобиваме навика да отлагаме?
Всички пътища водят към детството.
Една от честите причини са строгите родители, които не позволяват на детето да взима самостоятелни решения. Така то не натрупва опит, страхува се да греши и постепенно губи увереността си. В зряла възраст това води до страх от действия и хронично отлагане.
Как да се справим с отлагането?
Първата и най-важна стъпка е да признаеш: „Да, отлагам.“ Без обвинения.
След това – малки, реални стъпки тук и сега. След всяка изпълнена задача се поощрявай. Това засилва мотивацията.
Следващия път, когато се изкушиш да отложиш нещо важно, отговори писмено на тези въпроси:
- Какво е следващото най-малко действие, което мога да направя още сега?
- Какви чувства поражда тази задача и кои се опитвам да избегна?
- Какво усещане търся, когато се разсейвам?
Ако откриеш, че не можеш да се справиш сам, не отлагай помощта.
Животът ти зависи от изборите, които правиш днес.
Действай смело.