Сърцето започва да бие силно. Дишането се променя. Появява се замайване, стягане в гърдите или усещане, че въздухът не достига.
Първата мисъл често е свързана с тялото: „Какво ми става?“ След нея идва друга: „Ами ако е нещо сериозно?“
Вниманието се насочва към всяко ново усещане. Сърцебиенето изглежда още по-силно, дишането става по-трудно, а страхът постепенно измества всичко останало.
Това е един от начините, по които може да се преживее паническата атака.
Тялото реагира така, сякаш съществува непосредствена опасност, дори когато такава не е установена. А начинът, по който човек тълкува телесните промени, може допълнително да усили страха. Така се създава цикъл, в който усещанията пораждат тревожни мисли, а тревожните мисли засилват усещанията.
Какво представлява паник атаката?
Паник атака е внезапен епизод на интензивен страх или силен дискомфорт, който достига своя пик в рамките на няколко минути. Може да се появи в ситуация на реално напрежение, но и без очевидна външна причина.
По време на пристъпа се активират механизмите на нервната система, които подготвят организма да реагира на опасност. Сърцето започва да бие по-бързо, дишането се променя, мускулите се напрягат. Възможни са изпотяване, треперене, замайване и усещане за нереалност.
Тези реакции сами по себе си не означават непременно, че съществува непосредствена опасност. Но когато човек не разбира какво се случва с тялото му, може да ги възприеме като признак за сериозно заболяване или загуба на контрол.
Тогава към първоначалните усещания се прибавя страхът от тях.
Сърцебиенето може да бъде изтълкувано като предстоящ инфаркт. Замайването — като знак, че човек ще припадне. Промененото дишане — като опасност от задушаване. Така страхът активира допълнително физиологичната реакция, а засилените телесни усещания изглеждат като потвърждение, че се случва нещо опасно.
При повтарящи се пристъпи може да се появи и друг страх — не от конкретна ситуация, а от възможността паническата атака да се повтори. Човек започва да наблюдава тялото си, да избягва определени места или дейности и да търси начини да предотврати следващия пристъп.
Важно е да разграничим единичната паник атака от паническото разстройство. Не всеки човек, преживял паническа атака, развива паническо разстройство. За него са характерни повтарящи се неочаквани пристъпи, последвани от продължително безпокойство за нови атаки или съществени промени в поведението.
Симптоми и признаци на панически пристъп
Паник атаката може да бъде преживяна по различен начин. При някои хора най-силно се усеща сърцебиенето, при други — затрудненото дишане, замайването или внезапният страх от загуба на контрол.
Най-честите симптоми включват:
Телесни усещания:
- ускорен пулс или силно сърцебиене;
- задух или усещане за недостиг на въздух;
- стягане или дискомфорт в гърдите;
- замайване, нестабилност или прималяване;
- треперене, изпотяване или втрисане;
- изтръпване и мравучкане;
- гадене или коремен дискомфорт;
- внезапни горещи или студени вълни.
Промени във възприятията и преживяването:
- усещане, че заобикалящата среда е нереална или отдалечена;
- усещане за откъснатост от собственото тяло;
- страх от загуба на контрол;
- страх от смъртта.
Не е необходимо човек да изпитва всички изброени симптоми. Интензивността и комбинацията им могат да бъдат различни при отделните пристъпи. Обикновено симптомите се усилват бързо и достигат своя пик в рамките на няколко минути. След това постепенно отслабват, но напрежението, умората и страхът от повторен пристъп могат да останат по-дълго.
Именно силата на телесните усещания често прави паник атаката толкова плашеща. Човек не просто изпитва страх — той усеща промени в тялото си, които може да възприеме като доказателство за непосредствена опасност.
Паник атака или инфаркт?
Силното сърцебиене, стягането в гърдите, задухът и замайването могат да бъдат толкова интензивни, че човек да се уплаши, че получава инфаркт.
Този страх е разбираем. Част от симптомите на паник атака се припокриват с тези на сърдечни и други медицински състояния.
Може ли човек сам да разпознае разликата?
Не винаги. Само по усещанията не може надеждно да се установи дали става дума за паник атака или за медицински проблем.
Паник атаката обикновено достига своя пик в рамките на няколко минути, но това не е сигурен критерий за разграничаване от инфаркт.
При нова, силна или необяснима болка или стягане в гърдите, особено ако са придружени от задух, студена пот, припадък или болка, разпространяваща се към ръката, гърба или челюстта, е необходимо незабавно да се потърси спешна медицинска помощ на телефон 112.
Ако медицинската оценка не установи физическа причина за повтарящите се пристъпи, следващата стъпка може да бъде изследване на тревожността и начина, по който човек възприема телесните си усещания. Целта не е да пренебрегваме сигналите на тялото, а да се научим да ги разбираме, без автоматично да ги свързваме с най-страшното възможно обяснение.
Защо паник атаката изглежда толкова опасна?
Една от най-трудните части на паническата атака е разминаването между това, което човек преживява, и това, което телесните реакции означават.
Усещането за опасност е реално. Сърцето бие силно, дишането се променя, тялото е напрегнато. Но силата на преживяването сама по себе си не доказва наличието на непосредствена заплаха.
Защо тогава е толкова трудно да повярваме, че може да сме в безопасност?
Защото мозъкът не разчита единствено на обективната информация. Той непрекъснато тълкува сигналите от тялото и средата, за да прецени дали има опасност.
При паническа атака тези сигнали могат да бъдат възприети като заплашителни. Вниманието се стеснява, а възможността за друго обяснение остава на заден план. Човек започва да търси потвърждение на най-страшната си мисъл.
Усеща сърцебиене и проверява пулса си. Забелязва промяна в дишането и се опитва да го контролира. Следи дали замайването се усилва. Колкото повече наблюдава тялото си с очакването да открие опасност, толкова по-значими могат да изглеждат отделните усещания.
Това не означава, че човек си въобразява симптомите. Означава, че между телесната реакция и нейното тълкуване съществува връзка, която може да поддържа страха.
Именно тази връзка е една от важните области на работа в психотерапията.
Какви са причините за паник атаките?
Паническата атака невинаги има една ясно установима причина. При различните хора тя може да възникне при различни обстоятелства, а понякога се появява и в момент, в който няма видима заплаха или особено напрежение.
За да разберем защо се случва, е важно да разграничим три неща: какво прави човек по-уязвим към панически атаки, какво може да отключи първия пристъп и защо страхът от повторна атака понякога се задържа дълго след него.
Какво повишава уязвимостта към панически атаки?
Някои хора са по-чувствителни към промените в тялото си или по-склонни да възприемат определени телесни усещания като признак за опасност. Значение могат да имат наследствената предразположеност, преживени травматични събития, продължителният стрес и начинът, по който човек е свикнал да реагира на несигурността.
Паническите атаки могат да се срещат и при хора с други психични състояния, като фобии, социална тревожност, посттравматично стресово разстройство (ПТСР), обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) или депресия. Наличието на подобно състояние обаче не означава непременно, че то е причина за пристъпите.
Предразположеността не е предопределеност. Тя може да увеличи вероятността от панически атаки, но не означава, че човек непременно ще ги преживее.
Какво може да отключи паническа атака?
Първият пристъп може да се появи в период на продължително напрежение, след значима житейска промяна, загуба, недоспиване или физическо изтощение.
Понякога началото е свързано с конкретно телесно усещане — ускорен пулс, замайване или промяна в дишането. Ако човек възприеме тази промяна като опасна, страхът може да усили физиологичната реакция.
Кофеинът, някои стимулиращи вещества и определени медицински състояния също могат да предизвикат или засилят симптоми, наподобяващи паническа атака. Но невинаги има разпознаваем отключващ фактор. Човек може да преживее пристъп дори в момент, в който се чувства спокоен и не открива конкретна причина за случващото се.
Защо паническите атаки могат да се повтарят?
След първия пристъп човек може да започне да се страхува не само от телесните симптоми, но и от възможността отново да преживее същото.
Вниманието постепенно се насочва към пулса, дишането и всяка необичайна промяна в тялото. Появява се стремеж да бъдат предвидени и предотвратени усещанията, които преди са съпътствали пристъпа. Човек може да започне да избягва определени места, дейности или ситуации, да търси постоянно уверение, че всичко е наред, или да се опитва да контролира всяка телесна реакция.
Тези действия са разбираем опит за защита. Но когато се превърнат в постоянен начин за справяне, могат да поддържат убеждението, че усещанията са опасни и че човек няма да успее да се справи с тях.
Така страхът от нов пристъп постепенно може да се превърне в самостоятелен източник на тревожност.
Обстоятелствата, при които възниква първата паническа атака, невинаги обясняват защо пристъпите продължават да се повтарят. Разбирането на тази разлика е важна част от психотерапевтичната работа, защото позволява да се изследва не само как е възникнал страхът, но и какво продължава да го поддържа.
Какво се случва в тялото? (накратко и ясно)
По време на паническа атака се активира реакцията на организма към възприета опасност. Симпатиковият дял на автономната нервна система подготвя тялото за бързо действие, дори когато няма установена непосредствена заплаха. Това води до поредица от физиологични промени, които човек може да усети много интензивно.
Защо сърцето започва да бие по-бързо?
При активиране на стресовата реакция се отделят хормони, сред които адреналин. Сърдечната честота се увеличава, за да може организмът да доставя повече кислород и енергия до мускулите. Тази естествена реакция може да се преживее като силно сърцебиене, прескачане на сърцето или пулсиране в гърдите.
Защо се появяват задух и замайване?
При силен страх дишането често се ускорява или става по-дълбоко. Ако човек започне да издишва повече въглероден диоксид, отколкото организмът произвежда, концентрацията му в кръвта може да намалее. Тази промяна може да предизвика замайване, изтръпване, мравучкане и усещане за недостиг на въздух. Парадоксалното е, че човек може да има чувството, че не получава достатъчно въздух, въпреки че диша по-интензивно.
Защо тялото трепери или изтръпва?
Активирането на нервната система повишава мускулното напрежение и подготвя организма за действие. Това може да се прояви като треперене, напрежение или усещане за вътрешно разтреперване. Изтръпването и мравучкането могат да бъдат свързани и с промените в дишането.
Тези реакции са част от начина, по който организмът реагира на възприета опасност. Те обаче не са специфични единствено за паническите атаки и могат да имат и други медицински причини.
Важно е да разграничим телесната реакция от значението, което ѝ придаваме. Ускореният пулс, промененото дишане или замайването са реални физически усещания. Но сами по себе си те не показват непременно, че се случва нещо животозастрашаващо.
Разбирането на тези процеси може да помогне човек да разпознава по-добре преживяванията си, без автоматично да ги свързва с най-страшното възможно обяснение.
Какво можеш да направиш по време на паник атака?
По време на паническа атака естественият импулс е да направиш нещо, с което незабавно да прекратиш неприятните усещания. Да контролираш дишането, да провериш пулса си, да излезеш от помещението или да потърсиш уверение, че нищо опасно не се случва. Тези реакции са разбираеми. Но непрекъснатият опит да контролираш симптомите понякога засилва вниманието към тях и поддържа страха.
Целта не е непременно да спреш всяко усещане, а да намериш начин да преминеш през преживяването, без да добавяш нов страх към него.
Насочи вниманието си към настоящето
Опитай да забележиш средата около себе си.
Какво виждаш?
Какви звуци чуваш?
Усещаш ли опората на пода под краката си?
Не е необходимо да изпълняваш упражнението по определен начин. Идеята е вниманието ти да не остава изцяло погълнато от наблюдението на телесните симптоми.
Позволи на дишането постепенно да се успокои
Ако забележиш, че дишаш прекалено бързо или дълбоко, можеш да опиташ да забавиш темпото с леки, спокойни вдишвания и издишвания. Не е необходимо да поемаш максимално дълбоко въздух или да следваш строг ритъм. Прекомерното усилие да контролираш дишането понякога засилва дискомфорта.
Разпознай мисълта, без да я приемаш за доказателство
„Ще припадна.“
„Ще загубя контрол.“
„Нещо страшно се случва.“
По време на паническа атака тези мисли могат да изглеждат напълно убедителни. Но мисълта, че нещо опасно се случва, сама по себе си не доказва, че действително има опасност. Можеш да забележиш какво си мислиш, без непременно да започваш да проверяваш всяко възможно страшно обяснение.
Не превръщай успокояването в задължение
Не е необходимо да се почувстваш добре веднага. Не е нужно и да се обвиняваш, ако страхът не намалява толкова бързо, колкото очакваш. При паническата атака нервната система постепенно се връща към по-спокойно състояние. Това може да отнеме време, а след пристъпа е възможно да останат умора и напрежение.
Умението, което постепенно изграждаме, не е да гарантираме, че никога повече няма да изпитаме страх, а да променим начина, по който се отнасяме към него.
Важно: Ако симптомите са нови, необичайни или има съмнение за спешен медицински проблем, не приемай автоматично, че става дума за паническа атака. Потърси медицинска оценка, а при признаци на спешност — помощ на телефон 112.
Лечение и терапия
Паническите атаки могат да бъдат изключително изтощителни, особено когато започнат да се повтарят. Страхът от следващ пристъп постепенно може да промени ежедневието — човек започва да избягва определени места, да ограничава дейностите си или непрекъснато да следи телесните си усещания.
Добрата новина е, че съществуват ефективни подходи за лечение. Работата не се изчерпва с овладяването на отделния пристъп. Тя включва разбиране на механизмите, които поддържат тревожността, и постепенно възстановяване на свободата човек да живее, без страхът да определя решенията му.
Как помага психотерапията?
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е един от най-добре изследваните и препоръчвани подходи при паническо разстройство. В терапевтичния процес човек постепенно се учи да разпознава връзката между телесните усещания, мислите за опасност и поведението, чрез което се опитва да се предпази.
Работата може да включва:
- разпознаване на автоматичните мисли и катастрофичните тълкувания на телесните симптоми;
- изследване на убежденията, свързани със загубата на контрол и възможността за физическа опасност;
- постепенно намаляване на избягването и поведението, насочено към непрекъснато търсене на сигурност;
- работа със страха от самите телесни усещания чрез подходящи терапевтични упражнения;
- изграждане на по-гъвкав начин за реагиране при тревожност и несигурност.
Особено важно място има постепенното излагане на ситуации или телесни усещания, които човек е започнал да избягва. То се планира внимателно, според индивидуалното състояние и след необходимата оценка. Целта не е човек да бъде убеден, че никога повече няма да изпита неприятно усещане. Целта е постепенно да престане да възприема всяка промяна в тялото като непосредствена заплаха.
Какво е мястото на другите терапевтични подходи?
Психотерапевтичната работа може да включва изследване на личните убеждения, емоционалните преживявания и начините, по които човек осмисля случващото се с него.
В практиката могат да се използват и техники от невролингвистичното програмиране (НЛП), насочени към езиковите модели, субективните преживявания и значенията, които човек придава на определени ситуации и телесни усещания. Тази работа може да подпомага осъзнаването на индивидуалните модели на мислене и реагиране, като се включва в по-широк терапевтичен процес, съобразен с потребностите на конкретния човек.
Необходими ли са медикаменти?
При определени случаи медикаментозното лечение може да бъде част от терапевтичния план. Решението се взема от лекар, обикновено психиатър, след оценка на симптомите, тяхната тежест и влиянието им върху ежедневието.
При паническо разстройство често се използват определени антидепресанти, които могат да намалят честотата и интензивността на пристъпите. Ефектът им обикновено се развива постепенно. Не всички медикаменти за тревожност са подходящи за продължителна употреба, а някои носят риск от зависимост. Затова изборът и проследяването на лечението трябва да бъдат индивидуални.
Психотерапията и медикаментозното лечение могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация според конкретния случай.
Какво се променя с времето?
Една от най-съществените промени в терапевтичния процес настъпва, когато човек започне да различава самото телесно усещане от значението, което му придава.
Сърцебиенето може да остане неприятно, без автоматично да означава предстоящ инфаркт. Замайването може да предизвика дискомфорт, без непременно да бъде възприето като загуба на контрол.
Постепенно намалява необходимостта всяко усещане да бъде проверявано, контролирано или избягвано.
Това не означава, че тревожността изчезва напълно. Означава, че тя престава да заема толкова голямо място в решенията, поведението и ежедневието.
Промяната не е само в това колко често се появява страхът, а и в свободата, която човек постепенно си връща въпреки възможността да го изпита.
Ако паническите атаки се повтарят или започват да ограничават ежедневието ти, консултацията с квалифициран специалист може да помогне да се изясни състоянието и да се избере подходяща терапевтична работа.
Често задавани въпроси
Колко време продължава паническата атака?
Обикновено симптомите се засилват бързо и достигат своя пик в рамките на няколко минути. След това постепенно отслабват. Умората, напрежението и тревожността могат да се задържат по-дълго.
Опасна ли е паническата атака?
Самата паническа атака обикновено не причинява трайни физически увреждания, въпреки че усещанията могат да бъдат изключително интензивни. Подобни симптоми обаче могат да имат и медицински причини, затова новите или необичайни оплаквания изискват подходяща оценка.
Мога ли да припадна по време на паническа атака?
Замайването и усещането за предстоящ припадък са чести, но действителната загуба на съзнание не е типична за паническите атаки. Ако настъпи припадък, е необходима медицинска оценка.
Защо получавам паническа атака, дори когато съм спокоен?
Паническата атака невинаги е свързана с осъзнат страх или конкретна стресова ситуация. Тя може да възникне и без очевиден отключващ фактор. Липсата на ясна причина не означава, че преживяването е въображаемо.
Означава ли една паническа атака, че имам паническо разстройство?
Не. Единична паническа атака не означава непременно наличие на психично разстройство. За паническо разстройство се мисли при повтарящи се неочаквани пристъпи, съпроводени от продължителен страх от нови атаки или съществени промени в поведението.
Могат ли паническите атаки да бъдат преодолени?
Да. С подходяща оценка и лечение много хора постигат значително намаляване на пристъпите и страха от тях. Психотерапията може да помогне не само за овладяване на симптомите, но и за промяна на механизмите, които поддържат тревожността.
Паническата атака може да промени начина, по който човек възприема собственото си тяло. Усещания, които преди не са привличали вниманието му, започват да изглеждат подозрителни. Всяка промяна в пулса, дишането или равновесието може да породи нов въпрос: „Ами ако се случи отново?“
Така страхът постепенно се насочва не само към самия пристъп, но и към възможността той да се повтори.
Работата с паническите атаки не се изчерпва с овладяването на симптомите. Тя включва и разбирането на начина, по който човек тълкува телесните си усещания, реагира на тях и постепенно изгражда очакване за опасност.
Защото има разлика между това да усещаш промяна в тялото си и да бъдеш убеден, че тя непременно означава заплаха.
